Питанга (Eugenia uniflora) — суринамска череша: описание, разпространение

Питанга (Eugenia uniflora) — пълно описание и разпространение: вид, отглеждане, ползи и антиоксиданти. Открийте къде расте и как да я отглеждате лесно.

Питангата, суринамската череша, бразилската череша, кайенската череша или Cerisier Carré (Eugenia uniflora) е вечнозелен храст или малко дърво от семейство Myraceae (мирти). Растението прилича на череша по външен вид на плодовете, но не е роднинско с истинските череши. Счита се за вид, характерен за източното крайбрежие на Южна Америка, където естественият му ареал обхваща територии от Суринам и Френска Гвиана до южната част на Бразилия, както и части от Парагвай, Аржентина и Уругвай. В Бразилия и Уругвай растението е известно като питанга, а в съседните райони под имената ñangapirí, Monkimonki Kersie или Montjimontji Kersie. Дървото е въведено и се култивира в много тропични и субтропични райони по света, включително в Западна Индия (например в Хаити), на Флорида и на Бермуда, където понякога придобива инвазивен характер.

Описание

Питангата расте като храст или ниско дърво, обикновено високо 2–6 м. Листата са противоположни, лъскави, тъмнозелени, а младите листенца често имат червен или бронзов отенък. Цветовете са дребни, бели, с множество тичинки — типични за семейството на миртите. Плодовете са месести, с диаметър около 1–3 см, с характерна ребриста (радиална) форма — понякога с 8 или повече ясно изразени ребра. Зрелите плодове са оранжево-червени до тъмночервени или почти черни, с приятен сладко-кисел вкус и ароматна нотка.

Разпространение и местообитание

Питангата предпочита топъл, влажен климат и вирее естествено в крайречни и равнинни зони в Южна Америка. Освен естествения ареал в Суринам, Френска Гвиана, Бразилия, Парагвай, Аржентина и Уругвай, видът е пренесен в различни тропични региони като декоративно или плодово растение. Поради устойчивостта си на различни почвени типове често се използва и като жив плет или параван.

Отглеждане и грижи

• Климат: предпочита субтропични и тропични условия, не понася силни слани.
• Почва: добре дренирана, умерено плодородна; расте на широк диапазон от pH, но най-добре се развива на леко кисели до неутрални почви.
• Светлина: най-добре плододава на пълно слънце, но понася и частична сянка.
• Поливане: умерено устойчив на суша след установяване, но редовното поливане подобрява добива и качеството на плодовете.
• Размножаване: семена (по-бързо и лесно, но генетично вариабилно) или чрез резници за запазване на сортовите характеристики.
• Подрязване: отговаря добре на оформяне и поддържането на храстовидна форма при използване като жива ограда.

Плодовете и хранителна стойност

Плодовете на питангата се консумират пресни и се използват за приготвяне на сокове, конфитюри, желета, десерти, вино и ликьори. Те са богати на витамин C и съдържат флавоноиди и други антиоксиданти, които допринасят за здравословните им свойства. В народната медицина плодове и листа се използват като диуретично и противовъзпалително средство, а научни изследвания показват потенциални антиоксидантни, антимикробни и хипогликемични ефекти.

Вредители и болести

Питангата обикновено е сравнително устойчива на вредители, но при неблагоприятни условия може да бъде атакувана от щитоносни въшки, листни въшки, акари и плодови мухи. От болести най-често се срещат гъбични инфекции като антракноза, особено при влажно време. Правилната агротехника, дрениране и проветряване намаляват риска от заболявания.

Използване и значение

Освен като декоративно и плодово растение, питангата се използва и в ландшафтния дизайн за живи плетове и екрани поради гъстата си растителност. В някои региони, например на Бермуда, Флорида и други въведени места, растежът ѝ може да стане неконтролиран, поради което видът е посочен сред инвазивните видове на някои острови и територии. Питангата е ценена и заради устойчивостта си на множество вредители и богатото съдържание на антиоксиданти.

Бележки

При желание за отглеждане е добре да се провери дали видът не е класифициран като инвазивен за конкретния регион, тъй като в някои екосистеми може да измести местната флора. За постигане на добър добив се препоръчва избор на подходящи сортове и спазване на основните агротехнически мерки.

Въпроси и отговори

В: Как е известна суринамската череша?

В: Към кое семейство принадлежи суринамската череша?

В: Къде расте най-често суринамската череша?

В: Свързана ли е суринамската череша с истинските череши?

В: За какво се използва суринамската череша?

В: Къде освен в Южна Америка може да се намери суринамската череша?

В: Счита ли се суринамската череша за инвазивен вид някъде?

Търсене по буква