Южен Мин (1644–1683) — история на южните режими на династията Мин

Дълбок анализ на Южен Мин (1644–1683): възникване, императори, битки и падение на южните режими на династията Мин. Хронология, личности и историческо значение.

Южен Минг (南明,1644-1683) е общо название на поредица от отделни, но взаимосвързани режими, установени от представители на кралското семейство на династия Мин (明朝,1368-1644) в Южния Китай след падането на Пекин (北京, столицата на династия Мин). Тези режими включват няколко самопровъзгласили се императора и претенденти — общо четирима императори и един надзирател според различни източници — и често се разглеждат като продължение или легитимна опозиция на династия Мин.

Произход и политически контекст

През седемнадесетата година от управлението на Чунчжън (崇祯, 1644 г.) разбунтувалата се армия на Ли Дзичън (李自成) превзема Пекин, а император Чунчжън (朱由检) се самоубива. След тези събития северните равнини биват бързо заети от силите на династия Цин. Част от минските аристократи, императорски роднини и чиновници се оттеглят на юг, където разполагат с по-добри отбранителни условия — гъсти речни системи, планини и пристанища — за да продължат съпротивата срещу Цин. Входът на манчжурите в Централна Китай е улеснен и от събитията при Шанхайския проход (по-рано свързани с решенията на военачалници като У Сангуи), което допълнително усложнява положението на Мин.

Основни южни режими и важни вълни на съпротива

Южният Минг не е единна държава, а серия от регионални дворове и военни формирования, които отстояват минската легитимност. Сред най-известните са: Хунгуан (弘光), режимът на Лу (鲁王), Лонгву (隆武), Шаоу (绍武), Юнли (永历) и т.нар. Мин-Чжън или режимът на Чжън (明郑) на крайбрежието и в крайна сметка в Тайван.

• Хунгуан — след смъртта на император Чунчжън през 1644 г. Чжу Юсун (朱由崧), който е крал на Фу (福王), е провъзгласен за император в Нанкин (南京) и приема годинното име Хунгуан. Режимът в Нанкин обаче е краткотраен: цинските войски настъпват на юг и през 1645 г. обсаждат и превземат околните крепости, а събитията при Янчжоу — т.нар. "扬州十日" (десетте дни на Янчжоу) — водят до масови убийства и разруха. Скоро след падането на Нандзин императорът Хунгуан е пленен и режимът е унищожен.
• Лонгву — през 1645 г., с подкрепата на част от военното командване и на видни фигури като Чжън Жилун (郑芝龙) (първоначално влиятелен адмирал и губернатор на крайбрежието), Чжу Юцзян (朱聿键), крал на Тан (唐王), се провъзгласява за император във Фуджоу (福州) под името Лонгву. Той провежда кратки опити за контраофанзива на север под ръководството на министъра Хуан Даоджоу (黄道周), но след като Чжън Жилун в крайна сметка капитулира пред Цин, положението се влошава. Император Лонгву пада и умира през 1646 г. при обсадите и арестите, а цинските сили окупират голяма част от източния юг.
• Шаоу и Юнли — в различни части на Южния Китай се появяват други претенденти (понякога едновременно), сред които носещите имена Шаоу (绍武) и най-вече Юнли (永历) (Чжу Юланг (朱由榔)), който успява да обедини по‑голямата част от останалата минска администрация и армия в Югозападен Китай и да се задържи най-дълго като основен символ на минската легитимност.
• Мин-Чжън (明郑) — на крайбрежието и в крайна сметка в Тайван важна роля играе фамилията Чжън: Чжън Чънгун/Чжън Късън (郑成功), известен в европейската традиция като Коксинга, използва своята морска мощ да контролира крайбрежните райони и да атакува цинските позиции. След капитулацията на Чжън Жилун част от неговите сили и потомци се придвижват към Тайван, където по-късно (след 1661–1662) Чжън Чънгун завладява Тайван от холандците и го прави основна база за съпротива срещу династия Цин. Режимът в Тайван (明郑) продължава да използва годината на Юнли и да се представя като продължение на Мин, но по своята структура е регионален владетелски проект, управляван от фамилията Чжън.

Падение на Юнли, Тайван и окончателният край

След години на постоянни военни поражения и вътрешни разпри, главният южномингски претендент Юнли бива принуден да се оттегля още по‑на запад и на юг. През 1661–1662 г. той търси убежище в Югозападна Азия и най‑накрая в Мианмар (Бирма). В резултат на военни походи в Югозападен Китай и дипломатически натиск Юнли е заловен — арестуван и предаден на цинските сили — и екзекутиран на територията, контролирана от Цин през 1662 г., което поставя край на по‑директната съпротива на основните континентални мински дворове.

Междувременно Чжън Чънгун (郑成功) през 1661–1662 г. превзема Тайван от холандците и създава там силна база на отпора. След смъртта на Чжън Чънгун неговите наследници продължават управлението на острова и символичното поддържане на минската легитимност. През 1683 г., след морска победа на цинските сили под командването на адмирал Ши Лан, Джън Кешуан (郑克塽), крал на Янпин (延平王), капитулира пред династията Цин. В същата година Чжу Шугуи (朱术桂), крал на Нинджинг (宁靖王) и един от последните мински принцове, намиращи се в Тайван, се самоубива, и последните организирани мински сили биват окончателно разгромени.

Значение и наследство

Южният Минг не успява да възстанови династията Мин, но периодът има дълготраен ефект върху политическата и културната история на Китай и на Тайван. Той представлява последната масирана въоръжена опозиция срещу установяването на цинската власт и е важен за разбирането на феномена на "лоялистката" (zhong) традиция в късноимперски Китай. Културно и идеологически, южномингските дворове поддържат идеите за минската легитимност, традиционните ритуали и бюрократични практики, които продължават да влияят върху институциите и общественото съзнание.

От гледна точка на регионите, упадъкът на Южен Минг засилва ролята на морските фамилии като Чжън и ускорява демографски и икономически промени по крайбрежието. Тайван, взет под контрола на Чжън и по-късно на Цин, става важна част от този исторически преход и остава свързан със спомените за минската съпротива в локалната памет и политическата митология.

В резюме, Южен Минг е серия от неуспешни, но значими опити за възстановяване на династия Мин след падането на Пекин, като всяка от отделните столици и дворове носи собствено регионално и историческо значение до окончателния крах през 1683 г.

Въпроси и отговори

В: Какво е Южен Минг?

В: Колко императори и надзорници е имало по време на Южен Мин?

Въпрос: Разглежда ли се Южен Мин като продължение на династията Мин?

В: На какъв език е написан "Южен Мин"?

В: Къде са се състояли тези режими?

В: Кога започва този период?

Търсене по буква