Южен Мин

Южен Минг (南明,1644-1683) е общо название на някои режими, установени от кралското семейство на династия Мин (明朝,1368-1644) в Южен Китай след падането на Пекин (北京, столицата на династия Мин), в който има четирима императори и един надзирател.Мнозина го разглеждат и като продължение на династия Мин.

През седемнадесетата година от управлението на Чунчжън (崇祯, 1644 г.) разбунтувалата се армия на Ли Дзичън (李自成) превзема Пекин, а император Чунчжън Джу Ючжян (朱由检) се обесва в Мейшан. Когато армията на Цин навлиза в Централната равнина (中原地区), повечето от императорските семейства и министрите на династия Мин бягат на юг. На тяхно разположение са половината от реките и планините на юг от река Хуайхе, за да се противопоставят на армията на Цин, включително режимите Хунгуан (弘光), Лу (鲁王), Лонгву (隆武), Шаоу (绍武), Юнли (永历) и Мин Джън (明郑).

През 1644 г., след смъртта на император Чунчжън, Чжу Юсун (朱由崧), крал на Фу (福王), е назначен за император на Нанкин (南京), а през следващата година променя името си на Хунгуан. По-късно армията на Цин бързо се спуска на юг и обсажда Янджоу (扬州). Град Янчжоу бил разрушен и цинската армия изклала града. В исторически план това събитие е наречено "десетият ден на Янджоу" ("扬州十日"). Скоро след падането на Нандзин император Хунгуан е пленен.

През 1645 г., с подкрепата на Чжън Жилун (郑芝龙) и други, Джу Юцзян (朱聿键) , кралят на Тан (唐王), се провъзгласява за император във Фуджоу (福州), а през следващата година - в Лонгу. Император Лонгву предприема кратка Северна експедиция под председателството на министър Хуан Даоджоу (黄道周). В същото време се присъединява към силите на селското въстание, за да се противопостави на династията Цин (清朝,1644-1911). Въпреки това, с капитулацията на Джън Жилун пред династията Цин, ситуацията се влошава. След като е пленен, император Лонгву умира от гладна стачка, а армията на Цин бързо окупира по-голямата част от Югоизтока.

В критична ситуация останалата част от армията Дакси (大西军) и бюрократите на династия Мин обединяват усилията си в подкрепа на Джу Юланг (朱由榔) , краля на Гуи (桂王), за да стане император в Югозападен Китай и да промени името си на Юнли. По същото време Чжън Чънгун (郑成功) също се възползва от тенденцията за нарастване на югоизточното крайбрежие, атакувайки цинската армия както от изток, така и от запад, и антицинската ситуация достига връхната си точка. Въпреки това, с вътрешните разпри между тримата крале и нападението на цинската армия, отбранителната линия на мингската армия бързо е пробита от цинската армия.

През 1661 г. У Сангуи (吴三桂) повежда цинската армия към Мианмар и Мангбай (莽白), кралят на Мианмар, предава Йонгли на цинската армия. През април следващата година Юнли и принцът са убити от У Санги в Кунмин (昆明). Оттогава Чжън Ченгун почита династията Мин и реабилитира Тайван (台湾) на изток като база за съпротива срещу династията Цин и установява династията Мин и Чжън. Режимите на Мин и Джън продължават да използват годината Юнли, но не подкрепят династията Мин като император или надзорник.

През 1683 г., когато армията на династията Цин окупира Тайван, Джън Кешуан (郑克塽), крал на Янпин (延平王), пада под властта на династията Цин, а Джу Шугуи (朱术桂), крал на Нинджинг (宁靖王), се самоубива и умира, а силите на династията Мин са напълно унищожени.

Въпроси и отговори

В: Какво е Южен Минг?

В: Колко императори и надзорници е имало по време на Южен Мин?

Въпрос: Разглежда ли се Южен Мин като продължение на династията Мин?

В: На какъв език е написан "Южен Мин"?

В: Къде са се състояли тези режими?

В: Кога започва този период?

Търсене по буква