Цопк (Софен) — древна арменска провинция в Югоизточна Турция

Цопк (Софен) — древна арменска провинция в Югоизточна Турция: история от Урарту и Оронтиди до Тигран Велики и Рим, археология, исторически владетели и културно наследство.

Софен (на арменски: Tsopk) е древна провинция в югозападната част на Арменското царство, исторически разположена в територията на днешна югоизточна Турция. В различни периоди тя е била част от Урарту, от древноарменските държави, от елинистични владения и по-късно — под римско и византийско влияние.

География

Територията на Софен обхваща предимно долините и ниските планински склонове в района между горното течение на река Тигър и предните склонове на планината Тавър. На запад граничи с Комагене, на север — с останалата част от Велика Армения, на юг и изток — с месопотамските низини. Административните центрове и укрепления в региона, най-значим сред които е градът Амида (днес Диарбекир), играят важна роля за контрола над пътищата между Месопотамия и вътрешните райони на Армения.

История

В изворите Софен често е споменаван като една от провинциите на Велика Армения. Според Ашхарацуйц ("Атлас на света", VII в.) на Анания Ширакаци Цопк е втората от 15-те провинции на Велика Армения и се е състояла от осем кантона (гавара): Хордзян, Хаштянк, Пагнатун, Балаховит, Цопк (Шахуняц), Андзит, Дегик и Гаврек (Горек).

В античността районът е бил част от царството на Урарту през VIII–VII в. пр.н.е. След кампанията и обновяването на населението от урартския цар Аргищи I много жители са пренесени в новия му град Еребуни (съвременната арменска столица Ереван). Около VI в. пр.н.е. земите на Софен преминават в обсега на Оронтидите и се включват в състава на древноарменското царство.

След походите на Александър Велики и разпадането на Ахеменидската държава, през елинистическия период Софен попада в сферата на борбите между местни династии и селевкидската власт. В началото на II в. пр.н.е. под влияние на Селевкидите територията на Софен и Комагене понякога се формулира като отделно политическо образование — елинистическото царство Цопк‑Комагене, управлявано от клон на Оронтидите. Впоследствие Софен развива собствена политическа идентичност и местни владетели на отделни етапи са носили царски титли.

Около 200 г. пр.н.е. селевкидският цар Антиох III, в опит да консолидира властта си, завладява обширни части от Армения и назначава управители-стратези — сред тях Артаксий I за Велика Армения и Зариадрес (в изворите срещан и като Зарех/Зариадрес) за Софен. След поражението на Антиох при Магнезия (190 г. пр.н.е.) тези управители провъзгласяват независимост и основават местни царства; владетелите в Софен управляват в различни династични линии до обединението под Тигран Велики през I в. пр.н.е.

През I в. пр.н.е. и в хода на римските кампании източните провинции преживяват многократни политически промени. Римската политика често включва издигане на местни владетели като клиенти, въвеждане на провинциална администрация и преразпределяне на територии. По-късно Софен е инкорпорирана в рамките на Римската империя и оформена като една от нейните провинции; главният град в римско-византийската епоха остава Амида (Диарбекир). През 530 г. Софене е официално включена в провинция Армения IV в рамките на административните реформи на Византия.

Администрация, общество и религия

Административната структура на Софен следва традиционните арменски и елинистични модели — регионът е разделен на гавара (кантони), управлявани от местни благородници под надзора на царски или провинциални власти. Населението е смесено: арменски племенни групи, урартски наследници, елинизирани елити и мезопотамски общности. Приемането на християнството сред арменците (IV век сл.н.е.) се отразява и на Софен — тук се появяват църковни общини, епископски центрове и манастири, които допринасят за укрепването на арменската културна идентичност.

Култура и наследство

Софен е поле за културен обмен: арменски, урартски, гръко-елинистични и римски влияния се срещат в архитектурата, епиграфиката и материалната култура. Местните епиграфски паметници, архитектурни останки и религиозни сгради свидетелстват за продължителното присъствие на арменска общност и за стратегическото значение на региона.

Археология и паметници

В района има множество археологически находища — укрепени градове, крепости и религиозни постройки от различни епохи. Изследванията обръщат внимание на укрепленията около Амида (диарбекирските крепостни стени), на следите от антични градове и на некрополи, които разкриват сведения за социалната структура и търговските връзки на провинцията. Част от археологическите обекти са разположени в териториите, достъп до които в съвременния период понякога е затруднен, което прави системното проучване предизвикателство.

По-нататъшна съдба и значение

През късната античност и средновековието Софен постепенно влиза в рамките на византийски, арабски и впоследствие османски политически формации. Въпреки политическите промени, арменското културно наследство в региона оставя дълбоки следи — в топонимията, архитектурата и историческата памет. Историческото значение на Софен е свързано както със стратегическото му положение на кръстопътя между Месопотамия и Армения, така и с ролята му като сцена на взаимодействие между имперските сили (селевкиди, римляни, перси, византийци) и местните арменски власти.

За по-задълбочено изучаване на Софен са важни както древните текстови извори (като Ашхарацуйц), така и археологическите проучвания, които продължават да допълват картината за политическата, културната и икономическата история на тази древна провинция.

Въпроси и отговори

В: Какво е Софен?

В: Колко кантона са влизали в състава на Цопк?

В: Кога става част от Арменското кралство?

В: Кой се опитва да отслаби Армения, като отделя Комагена и Цопк в отделно царство?

Въпрос: Кои се обявяват за независими царе след поражението на Антиох при Магнезия през 190 г. пр. н. е.?

В: Как Тигран Велики обединява Велика Армения с Цопк?

В: Какво се случва със Софене, когато тя става част от Римската империя?

Търсене по буква