Bartonella: род вътреклетъчни бактерии, предавани от кърлежи и бълхи

Bartonella е род бактерии, член на семейството Bartonellaceae. Това са малки, грам-отрицателни, често плейоморфни бацили, които са бавно растящи и изискват специална хранителна среда за лабораторна култура. Повечето видове са вътреклетъчни или фасултативно вътреклетъчни патогени — те могат да живеят и да се размножават в клетки на гостоприемника, особено в ендотелните клетки и червените кръвни клетки, което позволява персистираща бактериемия при животни и хора.

Характеристики

Bartonella са:

грам-отрицателни, неферментиращи облигатно или фасултативно вътреклетъчни микроорганизми;
често бавни и взискателни към хранителната среда, което затруднява изолиране в стандартни лаборатории;
с тропизъм към ендотелни клетки и еритроцити, което обяснява продължителната бактериемия и някои съдови прояви (напр. бацилиарна ангиоматоза).

Предаване и резервуари

Видовете Bartonella са патогени и се предават чрез кръвосмучещи ектопаразити. Те се пренасят от вектори като кърлежи, бълхи, пясъчни мухи и комари. Резервоарите варират според вида: котките и техните бълхи са важен резервоар и вектор за Bartonella henselae, което е свързано с т.нар. котешка драскотина. Bartonella quintana се предава чрез човешки въшки (body lice) и е причина за „окопната треска“ (trench fever). Bartonella bacilliformis, пренасяна от пясъчни мухи, предизвиква Карйонова болест (Oroya fever и verruga peruana). Поне няколко други видa, включително някои, асоциирани с гризачи или други животни, също могат да заразяват хора.

Известно е, че поне осем вида или подвида Bartonella заразяват хората, сред които най-често споменаваните са:

B. henselae
B. quintana
B. bacilliformis
B. elizabethae, B. grahamii, B. vinsonii (subsp. berkhoffii), B. clarridgeiae и други видове, откривани при гризачи и домашни животни.

Клинични прояви

Инфекциите с Bartonella имат широк спектър от клинични картини в зависимост от вида и имунния статус на пациента. Най-чести или характерни клинични състояния включват:

Котешка драскотина — локален лимфаденит след контакт с котка, обикновено причинен от B. henselae;
Бацилярна ангиоматоза и бацилярна келоидна хистиоцитоза — васкуларни лезии при имуносупресирани пациенти (напр. при ХИВ/СПИН), най-често свързани с B. henselae или B. quintana;
Trench fever (окопна треска) — рецидивираща треска, главоболие и миалгии, асоциирана с B. quintana;
Carrion’s disease — тежка хемолитична треска (Oroya fever) и последващи папуловаскуларни лезии (verruga peruana), причинени от B. bacilliformis;
Ендокардит — субакутен или хроничен ендокардит, особено при носители на протези или при пациенти с предшестващи сърдечни увреждания, понякога причинен от редки видове Bartonella;
неврологични, очни и други системни прояви могат да се наблюдават при разпространение на инфекцията.

Диагностика

Диагнозата е предизвикателство поради бавното и взискателно растене на бактериите и честа персистираща бактериемия. Основни диагностични методи:

културелни изследвания — изискват специализирани условия и продължително инкубиране;
PCR и молекулярни методи — чувствителни и специфични за откриване на бактериална ДНК в кръв или тъкани;
серология — използва се за скрининг и подкрепа на диагнозата, но може да има кръстосани реакции и различни нива на антитела;
хистология и имунохистохимия — при тъканни лезии (например бацилярна ангиоматоза) за визуализиране на бактерии и съдови промени.

Лечение

Лечението зависи от клиничната форма и тежестта на заболяването. Някои общи принципи:

за повечето локални и леки инфекции (например котешка драскотина) често се използват макролиди (азитромицин) или доксициклин;
при бацилярна ангиоматоза и тежки системни инфекции се прилагат комбинации от антибиотици (напр. доксициклин + рифампицин или добавяне на аминогликозид при тежки случаи);
ендокардитът изисква продължителна парентерална антибиотична терапия и понякога хирургична намеса;
при Carrion’s disease лечението е животоспасяващо и включва специфични антибиотици според фазата на заболяването.

Важно: изборът на терапия и продължителността се определят от лекуващия лекар въз основа на вида инфекция, чувствителността на изолата и състоянието на пациента.

Профилактика

Мерки за намаляване на риска включват контрол на вектори (премахване на бълхи и въшки от домашни животни и жилища), избягване на контакт с бездомни или болни животни, предпазване от ухапвания и драскотини, хигиена при работа с животни и подходящо третиране на рани. Към момента няма широко прилагана ваксина за хора срещу Bartonella.

Bartonella е кръстена на Алберто Леонардо Бартън (1870-1950), медицински микробиолог, който допринася за ранното изучаване на тези бактерии и техните болестотворни свойства.