Самарянската Тора (Самарянско Петокнижие) — история и текстови различия
Изследване на Самарянската Тора (Самарянско Петокнижие): история, ключови текстови различия с масоретския текст и Септуагинтата, свитъци и значение за библейските източници.
Самарянското Петокнижие или Самарянската Тора е специфична текстова традиция на първите пет книги на Мойсей, която е запазена и използвана от общността на самаряните. Тази версия не е просто препис на масоретския текст, а отделна редакция с дълга история: тя отразява местни религиозни и литургични практики и еволюира в периода на Втория храм. Точната дата на окончателното оформление е предмет на дискусия в науката, но е ясно, че традицията е вече установена в хеленистичното време и късно антиката.
Защо текстът е важен
Учените използват Самарянското Петокнижие като важен източник за текстологични проучвания и за историята на библейските версии. Сравненията между самарянския текст, масоретския текст и гръцката Септуагинта помагат да се проследят изменения в преданията, възможни редакционни интервенции и локални богословски нагласи. Някои фрагменти сред свитъците от Мъртво море приличат на самарянския текст, което допълнително подчертава колебаещия се и регионално разнообразен характер на библейските традиции през периода на Втория храм.
Основни текстови различия
Самарянската Тора се отличава от Масоретския текст по множество места. Разликите са на различни нива:
- орфографски и правописни — различни написания на думи и имена, които често са без влияние върху смисъла;
- лексикални и синтактични — промени в думи или ред на думите, целящи изясняване или хармонизиране с други пасажи;
- съдържателни — някои добавки, изоставяния или промени в закони, родословия и хронологии, които имат богословско или литургично значение за самарянската общност.
Сред по-значимите примери е акцентът върху свещената роля на планината Геризим (където самаряните възприемат центъра на поклонение), явни хронологични различия в родословията и др. Много от измененията изглеждат като опити да се хармонизират противоречиви места в текста или да се подкрепят местните култови практики.
Обемът на разликите и тяхното значение
Разликите между самарянската и юдейската (масоретска) традиция са хиляди; повечето са дребни (ордографски или формални), но няколко стотици са по-съществени и имат историческо или богословско значение. Именно тези по-важни варианти правят Самарянската Тора ценен източник за реконструкцията на по-ранни етапи на текста и за разбирането как различни общности четат и прилагат петокнижието.
Свитъкът от Абиша
Особено значение за самарянската традиция има така нареченият свитък от Абиша, който се пази и се чете в самарянската синагога в Наблус. Самаряните приписват съставянето му на Абишуа, правнук на Аарон (1 Летописи 6:35), и твърдят, че оригиналът е много стар. Съвременната наука обаче показва, че съществуващият свитък е резултат от работа на различни писари и от различни периоди — най-старите ръкописи в него датират от средновековието (например XII в. сл. Хр.), а не от библейските времена. Въпреки това свитъкът има голяма религиозна и общностна стойност за самаряните и служи като символ за непрекъснатост на тяхната традиция.
Писменост и употреба
Самарянската Тора е написана на диалектна форма на иврит, използвана от самаряните, и традиционно се изписва със самарянския писмен шрифт — вариант, който произлиза от стария палео-хебраистичен скрипт и се различава от квадратните букви, използвани в еврейския масоретски ръкопис. Текстът се чете в литургични контексти и е централна част от религиозния живот на самаряните и днес.
Модерни издания и изследвания
През XIX–XX в. бяха издадени критични и сравнителни издания на Самарянската Тора, което разшири възможностите за сравнителен анализ с други текстови традиции. Съвременните изследвания комбинират филологични методи, ръкописно изследване и археологически данни (включително находки от Мъртво море), за да проследят сложните взаимоотношения между отделните текстови семейства.
Заключение
Самарянската Тора е не само религиозен канон за малка, но старинна общност — тя е и важен източник за науката за текста на Библията. Сравняването ѝ с масоретския текст и с Септуагинтата, както и със свитъците от Мъртво море, позволява да се опознаят процесите на текстова редакция, локалните богословски нагласи и историческите условия, при които са се формирали различните библейски редакции.
Самарянски първосвещеник и старото Петокнижие, 1905 г.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява Самарянското петдесетилетие?
О: Самарянското Петокнижие е специална версия на Тората, използвана от самаряните. Тя съдържа първите пет книги на Мойсей, или Тората.
В: Кога е създадена?
О: Най-късната дата, на която е създадена, е 127 г. пр.н.е., когато Храмът в Йерусалим е разрушен и самаряните се отделят от другите групи в Храма.
В: Защо учените използват тази версия?
О: Учените използват тази версия, когато искат да намерят значението на думите в оригиналното Петокнижие или ако искат да научат за историята на различните версии на Библията.
В: Има ли някакви разлики между тази версия и другите?
О: Да, някои разлики са малки, като например възрастта на хората, споменати в родословието, докато други са големи, като например заповедта да имаш само една жена, която се появява в самарянския текст, но не и в други версии.
В: Какво значение има свитъкът от Абиша за самаряните?
О: Свитъкът на Абиша има особено значение за самаряните, тъй като се използва в тяхната синагога в Наблус и те твърдят, че е написан от Абишуа, правнук на Аарон, тринадесет години след влизането в земята на Израел под ръководството на Исус Навин.
Въпрос: На колко години е свитъкът на Абиша според съвременните учени?
О: Съвременните учени смятат, че най-старите текстове в свитъка на Абиша датират от XII в. сл.
обискирам