Клара от Асизи (род. 16 юли 1194 — † 11 август 1253), родена като Киара Офредучио ди Фавароне, е италианска светица и основателка на женски монашески орден, известен днес като клариси (Poor Clares). Тя е една от първите и най-близки последователки на свети Франциск от Асизи и остава настоятелка на общността в църквата „Сан Дамиано“ почти 40 години.

Ранни години и семейство

Клара произхожда от благородническо семейство в Асизи. Баща ѝ — Фаворон (Фавароне) Офредучио — е граф на Сасо-Росо, а майка ѝ, Ортолана ди Фиуми, е от аристократичен род. Тя е най-голямото дете в семейството. Като млада е обещана за брак, но след смъртта на баща ѝ годежът е отменен. Все още тийнейджърка, Клара изпълнява очакванията на своя социален статус, докато една среща променя живота ѝ.

Призванието и встъпването в монашество

Около 1212 г., когато е на около 18 години, Клара слуша проповедта на св. Франциск, която я трогва дълбоко. Тя напуска дома си, за да се присъедини към движението на бедните францисканци. Първоначално е настанена в малък бенедиктинския манастир „Сан Пауло“ извън градските стени, тъй като Франциск все още не разполагал със собствено място за женски общности. Когато роднините ѝ се опитват да я върнат у дома, Клара се вкопчва в олтара и заявява, че ще се „венчае“ само за Христос — жест, който става символ на нейния отказ от светския живот.

Основание на ордена и животът в „Сан Дамиано“

Клара и група млади жени, сред които и сестра ѝ Агнес, основават общност, живееща в строг кръг на бедност и молитва. На 21 години тя е преместена в манастир до църквата „Сан Дамиано“, където става настоятелка и организира живота на новата общност. Тази женска монашеска конгрегация първоначално е наричана „Орден на бедните дами“ (на лат. Ordo Pauperum Sororum) и по-късно е известна като ордена на кларисите или Орден на св. Клара (Ordo Sanctae Clarae).

Кларисите се стремят към строго придържане към евангелската бедност. Общността налага обети за бедност, послушание и чистота; животът им е белязан от молитва, тишина и ръчен труд. Клара пише или формира собствен устав на общността — т.нар. Правило на св. Клара — което защитава правото на абсолютна бедност. Това правило получава официално одобрение от папата през 1253 г., което е значителен успех за женска монашеска общност, настояваща за такава строга дисциплина.

Семейни връзки в монашеството

В „Сан Дамиано“ Клара се събира отново с по-малката си сестра Агнес, която също става монахиня и впоследствие е канонизирана. По-късно и майка им, както и сестрата Беатрис, напускат светския живот и се присъединяват към общността на Клара.

Последни години, смърт и наследство

През последните години от живота си Клара страда от болести и частично губи зрението си, но продължава да бъде духовен водач за сестрите. Умира на 11 август 1253 г. Нейният живот и пример оставят трайна следа в историята на монашеството — орденът на кларисите се разраства и създава множество клонове през вековете, някои от които адаптират правилата за бедност и живот в различни исторически условия.

Св. Клара е обявена за светица и нейната памет се чества на 11 август. Нейните мощи и други паметници на нейния живот се пазят в Асизи, където тя остава обект на почит и духовно вдъхновение.

Значение

  • Духовно лидерство: Клара е пример за женско религиозно лидерство в Средновековието — тя успешно организира и ръководи монашеска общност в продължение на десетилетия.
  • Аутентично беднообразие: Тя отстоява идеала за евангелска бедност за своите сестри и търси папско потвърждение за правилото на общността.
  • Дълготрайно наследство: Орденът на кларисите съществува и до днес в различни форми, а св. Клара продължава да бъде почитана от милиони вярващи.