Римско гражданство
Гражданите на държавите-клиенти и съюзниците (socii) на Рим можели да получат ограничена форма на римско гражданство, като например латинско право. Тези граждани не могат да гласуват или да бъдат избирани в римски избори. Робите са били считани за собственост и не са имали юридическа правосубектност. С течение на времето те придобиват някои защити по римското право.Правата, с които разполагат отделните граждани на Рим, варират с течение на времето в зависимост от мястото им на произход и службата им в полза на държавата. В римското право те варирали и в зависимост от класификацията на индивида в рамките на държавата. Различните правни класове се определяли от различните комбинации от правни права, с които се ползвал всеки клас. Все пак възможните права, с които разполагали гражданите, към които се отнасяло римското право, били следните:
Тогата е характерното облекло на римския гражданин от мъжки пол, а статуите на императорите (в случая Антонин Пий) често ги изобразяват с тоги (togatus). Ius suffragiorum: Правото на глас в римските събрания.
Ius gentium: Ius gentium: правното признание, развито през III в. пр.н.е., на нарастващия международен обхват на римските дела и необходимостта римското право да се занимава със ситуации между римски граждани и чуждестранни лица. Следователно ius gentium е римска правна кодификация на широко приетото по това време международно право и се основава на високоразвитото търговско право на гръцките градове-държави и на други морски сили[4]. правата, предоставени от ius gentium, се считат за притежание на всички лица; следователно това е концепция за правата на човека, а не за правата, свързани с гражданството. Ius conubii: Правото да се сключи законен брак с римски гражданин според римските принципи[5], да се ползват със законните права на paterfamilias върху семейството и децата от такъв брак да се считат за римски граждани. Ius migrationis: Правото на запазване на нивото на гражданство при преместване в полис със сходен статут. Например членовете на cives Romani (вж. по-долу) запазват пълния си civitas, когато мигрират в римска колония с пълни права по закон: colonia civium Romanorum. Латинците също са имали това право и са запазвали своя ius Latii, ако са се премествали в друга латинска държава или латинска колония (Latina colonia). Това право не запазва нивото на гражданство, ако човек се премести в колония с по-нисък правен статут; пълноправните римски граждани, които се преместват в латинска колония, са сведени до нивото на ius Latii, а такава миграция и намаляване на статута трябва да са доброволен акт. Правото на имунитет от някои данъци и други правни задължения, особено от местни правила и разпоредби[6]. Правото на съдебен процес (да се явиш пред надлежен съд и да се защитиш). ауксилия и придобито гражданство чрез служба.
Въпроси и отговори
В: С какви права са разполагали гражданите на Древен Рим?
О: Гражданите на Древен Рим са имали различни юридически права, включително правото да гласуват в римските събрания (ius suffragiorum), правото да сключат законен брак с римски гражданин според римските принципи (ius conubii), правото да запазят нивото си на гражданство при преместване (ius migrationis) и имунитета от някои данъци и други юридически задължения (право на имунитет). Те също така са имали право да предявяват искове в съдилищата, право да бъдат съдени от надлежен съд и право да се защитават.
Въпрос: Как са се променяли тези права с течение на времето?
О: Правата, с които са разполагали отделните граждани на Рим, са се променяли с течение на времето в зависимост от мястото им на произход и службата им в полза на държавата. В римското право те са се променяли и в зависимост от класификацията на индивида в рамките на държавата. Различните правни класове се определяли от различни комбинации от правни права, с които се ползвал всеки клас.
Въпрос: Кой не е имал право на гражданство в Древен Рим?
О: В Древен Рим робите не са имали право на гражданство, тъй като според римското право те са били считани за собственост, а не за лица. Гражданите на държавата-клиент и съюзниците (socii) можели да получат ограничени форми на римско гражданство, като например латинско право, но не можели да гласуват или да бъдат избирани в римски избори.
В: Какво е ius gentium?
О: Ius gentium е концепция, разработена през III в. пр.н.е., която признава международния обхват на римските дела и необходимостта от римско право при разглеждане на ситуации между римляни и чуждестранни лица. Тя се основава на високоразвитите търговски закони от гръцките градове-държави и други морски сили, като предоставя човешки права, а не обвързва само тези със статут на граждани.
Въпрос: Кое облекло е било характерно за богатите граждани от мъжки пол?
О: Богатите граждани от мъжки пол са носели дреха, наречена "тога", която е била характерна за тях по онова време. Статуите, изобразяващи императори, често са ги показвали облечени в тази дреха - известна като "тога".
В: Какво е ius Latii?
О: Ius Latii е форма на ограничено римско гражданство, предоставяно от държави-клиенти или съюзници (socii), които са го получавали вместо статут на пълноправно гражданство. Тези, които се преместват от статут на пълноправен гражданин в тази форма, губят първоначалното си ниво, ако се преместят в колония с по-нисък правен статут от предишния; ако обаче се преместят в друга латинска държава или латинска колония, тогава тяхното ius Latii остава непокътнато.
