Нит (крепежен елемент)

Нитът е вид болт, който съединява метални плочи. Занитването е основен метод за изграждане на метални кораби, мостове и много други сложни метални обекти. Той е разработен в началото на индустриалната революция от по-ранни идеи. Вече не е основен метод за закрепване на метали, но примери за него могат да се видят по целия свят.

Основната идея е, че при забиването на металната част тя е нагорещена до червено. В резултат на това металът има формата на дъмбел, който държи двата метални листа заедно. Автоматичен чук се използва за налагане на метала на мястото му, така че да се получи крушка от вътрешната страна, която е встрани от удара. Процесът (например при строителството на кораби) е много шумен. Когато металът се охлажда, двата края на нита се издърпват един към друг, като се получава здраво съединение.

Работата на нитача е била квалифицирана. Мъжете работеха в екипи по четирима: двама, които нагряваха нита и го подаваха на двата крепежни елемента. Следователно това е бил скъп процес, дори когато е бил съкратен чрез механизиране на процеса на нагряване, както в показания пример.

Нитовете могат да се тестват просто чрез почукване. Плътно вграден в отвора нит издава ясен звук, докато разхлабен нит издава различен звук.

Нитоването се развива по много начини и има много различни видове нитове. Днес занитването до голяма степен е заменено от заваряване или от високоякостни болтове. Въпреки това занитването все още се използва там, където ниското тегло и високата якост са от решаващо значение, например в самолетите.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява нитът?

В: Кой е основният метод за изграждане на метални предмети по време на индустриалната революция?

В: Как се заковава нитът?

Въпрос: Какво се използва, за да се засили металът по време на процеса на занитване?

В: Защо работата на нитача се смята за квалифицирана?

В: Как могат да се тестват нитовете?

В: Къде се използват нитовете днес?

Търсене по буква