Pussy Riot е руска феминистка пънк-рок протестна група, съставена от около 11 жени. Групата е известна със своите кратки, високоенергийни „guerrilla“ изпълнения на публични места, политически послания и характерните за нея балаклави, с които артистките скриват лицата си като знак за колективност и анонимност.
Произход и идеология
Групата е създадена през август 2011 г. в Москва. В основата на дейността ѝ са теми като права на жените, секуларизъм, свобода на словото, борба с авторитаризма и подкрепа за ЛГБТИ общността. Pussy Riot използват пънк-естетиката и провокативни сценични акции, за да привлекат внимание към политически и социални проблеми в Русия.
„Punk Prayer“ и арестите
Най-известното им изпълнение е т.нар. „Punk Prayer“ — кратка акция в катедралния храм в Москва през февруари 2012 г., насочена срещу подкрепата на църквата за политическата власт и лично за Владимир Путин. Трима от членовете на групата — Екатерина Самуцевич, Надежда Толоконникова и Мария Альохина — бяха задържани и по-късно обвинени в хулиганство, мотивирано от религиозна омраза. На 17 юли 2012 г. те бяха признати за виновни и получиха присъди „лишаване от свобода“.
Процесът, реакции и освобождаване
Процесът срещу Pussy Riot предизвика широк международен отзвук. Много политици, артисти и правозащитни организации осъдиха делото като политически мотивирано и поискаха освобождаването им. В цял свят имаше протести в подкрепа на активистките; известни личности публично ги защитиха, в това число и Мадона. Екатерина Самуцевич беше освободена от затвора през септември 2012 г., след като обжалването ѝ беше успешно. На 23 декември 2013 г. Надежда Толоконникова и Мария Альохина бяха помилвани и освободени от затвора.
Живот и дейност след делото
След освобождаването си членовете на Pussy Riot продължиха да работят като активистки и артисти. Те участват в публични кампании, концерти, изложби и медийни проекти; обединяват художествени практики с гражданска активност. За събитията около групата е заснет документален филм — Pussy Riot: A Punk Prayer, който представя делото и международния отзвук.
Стил, символика и практика
Pussy Riot използват кратки, шумни и физи бързи музикални парчета с ярки, лесно разбираеми политически послания. Балаклавите и маските са важен елемент от образа им — те подчертават идеята за колективен субект и за противопоставяне на индивидуалната известност пред общата кауза. В същото време групата експериментира с визуални изкуства, перформанс и социални кампании.
Вътрешни спорове и обществена критика
Групата не е лишена от конфликти и критика. След освобождаването някои членове разкритикуваха определени публични изяви на Толоконникова и Альохина, твърдейки, че разкриване на лицата и участието в определени медийни формати противоречи на принципа за анонимност. Имаше и по-широка обществена дискусия за границите между протест, артикулация на идеология и „комерсиализация“ на политическата активност.
Влияние и наследство
Pussy Riot останаха важен символ на съвременната руската протестна сцена — пример за това как художествен перформанс може да се превърне в политическо действие. Дейността им повдигна въпроси за свободата на изразяване, за ролята на религиозните институции в политиката и за репресиите срещу несъгласните. В същото време групата продължава да бъде обект както на възторжена подкрепа, така и на критика и полемика.
Групата продължава да действа и да влияе върху обществените дискусии, като използва музика, перформанси и кампании за разпространяване на своите послания.
