Популисткото движение в САЩ: Народна партия и Платформата от Омаха
Анализ на Популисткото движение в САЩ: възникване, лидери и Платформата от Омаха — искания, влияние върху данъци, пряк избор на сенатори и наследството в американската политика.
Популисткото движение, известно още като Народна партия, е движение в края на XIX век в Америка. То се разраства от групи като Движението на гранжовете. Това е движение предимно на фермери, които са бедни и смятат, че за това са виновни големите предприятия, като например железниците. Сред лидерите му са Томас Уотсън и Уилям Дженингс Брайън. Популистите издигат редица искания, известни като "Платформата от Омаха". Ето някои от исканията на платформата на Омаха:
- Данък върху доходите
- Преки избори за сенатори на Съединените щати
- Безплатно сечене на сребро (в съотношение 16 унции сребро за една унция злато) за насърчаване на инфлацията
- Държавна собственост върху железниците и други големи предприятия
Въпреки че популистите никога не са контролирали и контролират само няколко щатски правителства за няколко години, много от исканията на платформата на Омаха, като данък върху доходите и пряк избор на сенатори, по-късно са изпълнени като част от прогресивното движение.
Произход и причините за възникване
Популисткото движение се появява през 80-те и 90-те години на XIX век като реакция срещу силната икономическа нестабилност, падането на цените на земеделската продукция и високите такси за превоз и кредит, наложени от железопътните компании и търговските посредници. Много дребни земеделци и работници виждат в големите корпорации и финансите причината за своята мизерия и липса на политическо влияние. Организации като Гранжът (The Grange) и различни фермерски съюзи дават организационна основа за събиране на искания и инициативи.
Платформата от Омаха — по-подробно
Платформата, приета на Националния конвент в Омаха през 1892 г., обобщава исканията на движението и предлага конкретни реформи. Освен изброените по-горе точки, програмата включваше още: регулиране или национализация на железниците, по-строги антимонополни мерки, установяване на система от демократични референдуми и инициативи на щатско ниво, намаляване на влиянието на големите банки и подобряване на достъпа до кредит за селяните. Изискването за „безплатно сребро“ (bimetallism) имаше за цел да увеличи паричното предлагане и така да помогне на задлъжнелите фермери чрез по-високи цени и по-леки дългови условия.
Политическа дейност и упадък
Народната партия постига известен успех на местно и щатско ниво, излъчвайки управници и законодатели, особено в южните и западните щати. На федерално ниво обаче тя не успява да спечели президентския пост. През 1896 г. движението се съюзява с Демократическата партия в подкрепа на кандидатурата на Уилям Дженингс Брайън, който защитава „сребърната“ кауза, но губи изборите срещу републиканеца Уилям МакКинли. След тази загуба и поради вътрешни разколебания, различия в стратегията и промени в икономическата конюнктура, Народната партия бързо губи влияние.
Наследство и влияние
Макар и краткотрайно като политическа сила, популисткото движение оставя трайно влияние върху американската политика. Много от неговите искания по-късно влизат в националната политика чрез прогресивните реформи: пряк избор на сенатори (въведен с 17-та поправка през 1913 г.), федерален данък върху доходите (16-та поправка, 1913 г.), по-строга регулация на корпорациите и идеята за по-голямо държавно участие в икономиката. Популистите също така допринасят за разширяване на политическата дискусия по теми като икономическа справедливост, контрол върху монополите и правата на работниците и фермерите.
Ключови личности
Томас Ю. Уотсън — един от водещите популистки политици и говорители, активен в организирането на движението в южните щати. Уилям Дженингс Брайън — влиятелен говорител на „сребърната“ кауза и трикратен кандидат за президент, който сливането на популистките и демократическите интереси направи централна фигура в националната политика през 1896 г.
Като цяло, Популисткото движение в САЩ представлява важен исторически пример за това как организирани икономически и социални групи могат да повлияят върху обществените дискуси и да предизвикат значими политически промени, дори ако самото движение не оцелее дълго като отделна партия.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява популисткото движение?
О: Популисткото движение, известно още като Народна партия, е движение в края на XIX век в Америка, съставено предимно от бедни фермери, които обвиняват големите предприятия, като например железниците, за своите трудности.
В: Кои са били някои от лидерите на популисткото движение?
О: Сред лидерите на популисткото движение са Томас Уотсън и Уилям Дженингс Брайън.
В: Какво представляваше платформата на Омаха?
О: Платформата от Омаха е поредица от искания на популисткото движение, които включват данък върху доходите, пряк избор на сенатори на Съединените щати, свободно сечене на сребърни монети и държавна собственост върху железниците и други големи предприятия.
Въпрос: Какви бяха някои от исканията на платформата от Омаха?
О: Някои от исканията на Платформата от Омаха включваха подоходен данък, пряк избор на сенатори на Съединените щати, свободно сечене на сребро и държавна собственост върху железниците и други големи предприятия.
В: Контролирало ли е някога популисткото движение правителствата на много щати?
О: Не, Движението на популистите контролира само няколко щатски правителства за няколко години.
Въпрос: Дали някое от исканията на платформата от Омаха е било прието по-късно като част от Прогресивното движение?
О: Да, много от исканията на Платформата от Омаха, като например данък върху доходите и пряк избор на сенатори, по-късно са изпълнени като част от Прогресивното движение.
В: От кои групи израства Популисткото движение?
О: Популисткото движение израства от групи като движението на Грендж.
обискирам