Магнитна проницаемост
Пропускливостта е свойство на даден материал, което описва колко плътно би било магнитното поле, ако през него преминава същото количество ток. Пропускливостта се измерва в хенери на метър (H/m), а символът ѝ е μ {\displaystyle \mu } 
.
Тъй като празното пространство има постоянна проницаемост (наречена проницаемост на свободното пространство или μ 0 {\displaystyle \mu _{0}}
) от точно 0,0000004 × π {\displaystyle 0,0000004\times \pi } 
Повечето материали са посочени с относителна пропускливост (символ μ r {\displaystyle \mu _{r}}
). Относителната пропускливост е пропускливостта на материала, разделена на пропускливостта на свободното пространство ( μ r = μ / μ 0 {\displaystyle \mu _{r}=\mu /\mu _{0}}
). Проницаемостта на повечето материали е много близка до 1. Това означава, че проницаемостта на повечето материали е достатъчно близка, за да можем обикновено да я пренебрегнем и вместо нея да използваме проницаемостта на свободното пространство. Най-големите изключения са материалите, наречени феромагнитни материали. Някои примери са желязото (5000) и никелът (600). Някои материали са специално разработени така, че да имат проницаемост, която е един милион пъти по-голяма от тази на празното пространство.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява пропускливостта?
О: Пропускливостта е свойство на даден материал, което описва колко плътно би било магнитното поле, ако през него преминава същото количество ток.
В: Как се измерва пропускливостта?
О: Пропускливостта се измерва в херини на метър (H/m), а символът ѝ е μ.
В: Как се нарича постоянната проницаемост на празното пространство?
О: Постоянната пропускливост на празното пространство се нарича пропускливост на свободното пространство или μ0.
В: Как измерваме относителната проницаемост?
О: Относителната пропускливост може да се изчисли, като се раздели пропускливостта на материала на пропускливостта на свободното пространство (μr = μ/μ0).
В: Има ли материали с по-висока от нормалната относителна пропускливост?
О: Да, някои материали са феромагнитни и имат много по-висока относителна проницаемост от други материали, например желязото (5000) и никелът (600). Освен това някои материали са специално разработени така, че да имат относителна проницаемост един милион пъти по-голяма от празното пространство.
Въпрос: Необходимо ли е да се отчита специфичната пермиабилност на материала при изчисляване на магнитните полета?
О: Не, за повечето материали тяхната пермиабилност ще бъде достатъчно близка до 1, за да може да се пренебрегне и вместо нея да се използва пермиабилността на свободното пространство.
