Австралийска лейбъристка партия (антикомунистическа) — разкол 1955 и DLP

Историята на разкола в Австралийската лейбъристка партия (1955), образуването на антикомунистическата група под влиянието на Б.А. Сантамария и еволюцията ѝ в DLP.

Тази група не бива да се бърка с Австралийската лейбъристка партия (некомунистическа), което име е използвано от поддръжниците на премиера на Нов Южен Уелс Джак Ланг през 30-те години на ХХ век.

Австралийската лейбъристка партия (антикомунистическа) (АЛП-АК) е името, използвано от дясната група, която се отделя от Австралийската лейбъристка партия през 1955 г. По-късно през 1957 г. тя се преименува в Демократична лейбъристка партия (Democratic Labor Party, DLP) и играе значителна роля в политическия живот на Австралия през следващите две десетилетия.

Причини за разкола

Разколнението през 1955 г. е резултат от дългогодишно вътрешно противопоставяне в АЛП, свързано с борбата срещу комунистическото влияние в синдикатите. Това движение, известно като „The Movement“ и силно повлияно от Б. А. Сантамария, мотивира групи от държавните и федерални депутати да се противопоставят на предполагаемата комунистическа проникваемост в работническото движение. Конфликтът между „групърите“ (Industrial Groups) и по-меките или по-ляво настроените крила на партията ескалира и в крайна сметка води до масови изключвания и отделяне.

Как се случи разделянето

През април 1955 г. седем федерални депутати от щата Виктория и осемнадесет щатски депутати са изключени от АЛП. Те създават АЛП-АК под влияние на Б. А. Сантамария. На следващите избори е избран само един щатски депутат, а петима членове на Законодателния съвет не са преизбрани, когато мандатите им изтичат през 1958 г. Седемте федерални депутати, които преминават в новия лагер, са:

• Том Андрюс
• Бил Бурк
• Бил Брайсън
• Джак Крийман
• Боб Джошуа
• Стан Кион
• Джак Мюленс

Франк Макманъс е избран за сенатор от щата Виктория, а бившият сенатор от АЛП Джордж Коул е преизбран за сенатор от Тасмания. По-късно Франк Скъли печели мястото на Ричмънд в Законодателното събрание на Виктория на изборите през май 1955 г.

Идеология, социална база и организация

Членовете на АЛП (Антикомунистическата партия) са предимно римокатолици. Има само двама некатолици - федералният лидер Боб Джошуа, който представлява Баларат в Камарата на представителите на Австралия, и Джак Литъл, който ръководи партията в Законодателния съвет на щата Виктория между 1955 и 1958 г. Предполага се, че в партията са членували предимно хора от ирландски произход, а разцеплението на АЛП през 1955 г. е било във висока степен свързано с отстраняването на влиятелни ирландски католици от ръководството на партията. Въпреки това много членове на АЛП (антикомунистическа) не са били ирландци.

Партията привлича много избиратели сред мигрантите от католическите страни в Южна Европа и сред антикомунистическите бежанци от Източна Европа. Идеологически DLP е силно антикомунистическа, социално консервативна и често подкрепя политики в подкрепа на семейните и религиозни ценности, добрата индустриална политика и държавната помощ за религиозни училища. В същото време партията поддържа национално ориентирана социално-икономическа програма с акцент върху пълната заетост и социалната сигурност, но противопоставяйки се на възможно комунистическо влияние в синдикатите и обществения живот.

Политическо влияние и последици

След преименуването през 1957 г. в Демократична партия на труда (DLP), организацията използва системата на преференции в австралийските избори, за да оказва влияние извън своя реален брой гласоподаватели. DLP често разпределя своите предпочитания към либерално-консервативната коалиция, което помага на коалицията да задържи властта федерално в няколко избора през 50-те и 60-те години. Историците отбелязват, че наличието на разделено работническо гласуване и предпочитанията на DLP е един от факторите, които затрудняват завръщането на обединена лейбъристка власт до победата на Гоф Уитлам през 1972 г.

DLP също така постига редица сенатски места и има влияние в щатската политика (особено във Виктория), но никога не успява да постигне широко национално мнозинство. Влиянието ѝ започва да отслабва в края на 60-те и началото на 70-те поради промени в политическата сцена, вътрешни разцепления и промени в избирателската база.

Упадък и залез

Партията официално е закрита през 1978 г., но спадът ѝ в политическото влияние настъпва по-рано — частично след избирането на Уитлам през 1972 г., когато част от разочарованите избиратели се насочват обратно към АЛП, а политическият контекст и приоритетите се променят. DLP губи значението си като балансьор в австралийската политика и постепенно изчезва от националната сцена. В следващите десетилетия имаше опити за възраждане под различни форми, но никое от тях не възстановява предишното ниво на влияние.

Като цяло разколът от 1955 г. и създаването на АЛП-АК/DLP остават важен епизод в австралийската политическа история — пример за това как вътрешни идеологически конфликти и външни страхове (в случая от комунизъм) могат да променят партийни структури, избирателски коалиции и резултатите на национално ниво.

Въпроси и отговори

Въпрос: Как се наричаше дясната група, която се отдели от Австралийската лейбъристка партия през 1955 г.?

В: Кой е ръководител на тази група?

В: Колко федерални депутати и членове на щатския парламент бяха изключени от АЛП, за да създадат тази нова партия?

В: Кои бяха някои от тези членове?

В: Тази партия съставена ли беше предимно от хора с ирландски произход?

Въпрос: Кога тази партия става известна като Демократична партия на труда?

Въпрос: Кога се закрива?

Търсене по буква