Политика на строги икономии
Мерките за икономии (политико-икономически) са правителствени действия, които се опитват да намалят бюджетните дефицити. Това се прави чрез намаляване на разходите, увеличаване на данъците, и двете или по друг интелигентен начин.
Мерките за икономии се прилагат от правителства, които изпитват затруднения да изплащат дълговете си. Целта на тези мерки е да се намали бюджетният дефицит, като се доближат държавните приходи до разходите.
В повечето макроикономически модели политиките на строги икономии обикновено увеличават безработицата, тъй като държавните разходи намаляват. Намаляването на държавните разходи води до намаляване на заетостта в публичния и може би в частния сектор. Освен това увеличаването на данъците може да намали потреблението, като намали разполагаемия доход на домакинствата. Някои твърдят, че намаляването на разходите може да доведе до по-високо съотношение на дълга към БВП, тъй като самите държавни разходи са част от БВП.
Например след Голямата рецесия мерките за строги икономии в много европейски държави бяха последвани от увеличаване на безработицата и съотношението на дълга към БВП въпреки по-малките бюджетни дефицити. Когато една икономика работи на равнището на капацитета си или близо до него, по-големите краткосрочни разходи за дефицити (стимули) могат да доведат до повишаване на лихвените проценти. Това води до намаляване на частните инвестиции. Това води до намаляване на икономическия растеж. Когато има свръхкапацитет, стимулите могат да доведат до увеличаване на заетостта и производството.
Свързани страници
- Функционални финанси
- Неолиберализъм
- Планирано свиване
- Икономика на принципа "трикъл-даун
Въпроси и отговори
В: Какво представляват мерките за строги икономии?
О: Мерките за икономии са действия на правителството, които се опитват да намалят дефицита в държавния бюджет чрез намаляване на разходите, увеличаване на данъците и други начини.
В: Защо правителствата използват мерките за икономии?
О.: Правителствата използват мерки за икономии, защото им е трудно да изплащат дълговете си.
В: Какви са последиците от политиките на строги икономии?
О: В повечето макроикономически модели политиките на строги икономии обикновено увеличават безработицата, тъй като държавните разходи намаляват. Намалените правителствени разходи намаляват публичната, а може би и частната заетост.
Въпрос: Как увеличаването на данъците може да повлияе на потреблението?
О: Увеличаването на данъците може да намали потреблението, като намали разполагаемия доход на домакинствата.
В: Може ли намаляването на разходите да доведе до по-високо съотношение на дълга към БВП?
О: Да, намаляването на разходите може да доведе до по-високо съотношение на дълга към БВП, тъй като държавните разходи са част от БВП.
Въпрос: Какво се случи с европейските държави след прилагането на мерки за икономии след Голямата рецесия?
О: След Голямата рецесия мерките за строги икономии в много европейски държави бяха последвани от увеличаване на безработицата и съотношението на дълга към БВП въпреки по-малките бюджетни дефицити.
Въпрос: Какво се случва, когато икономиката работи на равнището на капацитета си или близо до него, а разходите за стимулиране се увеличават?
О: Когато икономиката работи на ниво, близко до капацитета, по-високите краткосрочни разходи за дефицити (стимули) могат да доведат до повишаване на лихвените проценти, което води до намаляване на частните инвестиции, а това намалява икономическия растеж. Когато обаче има свръхкапацитет, стимулите могат да доведат до увеличаване на заетостта и производството.
