Политика на строги икономии: определение, цели и икономически ефекти

Мерките за икономии (политико-икономически) представляват набор от правителствени политики, целящи намаляване на бюджетните дефицити и стабилизиране на публичните финанси. Те могат да включват съкращаване на разходи, увеличаване на данъци, продажба на държавни активи, реформи в социалните системи и други мерки, целящи да доближат приходите и разходите на държавата.

Видове мерки

Обичайните инструменти на политиката на строги икономии са:

• Намаляване на текущите разходи — съкращения в публични услуги, заплати в държавния сектор, административни разходи;
• Инвестиционни съкращения — отлагане или намаляване на публични инвестиции и инфраструктурни проекти;
• Увеличаване на приходите — повишаване на ставки на данъци, разширяване на данъчната база, въвеждане на нови налози;
• Структурни реформи — промени в пенсионната система, здравеопазването, пазара на труда с цел дългосрочна намеса в разходите;
• Приватизация и ликвидиране на активи — продажба на държавни предприятия с цел покриване на дефицита или намаляване на дълга;
• Подобряване на събираемостта и борба с укриването на данъци — мерки за повишаване на ефективността на публичните приходи.

Цели

Основните цели на политиката на строги икономии включват:

• Намаляване на бюджетния дефицит и трайно възстановяване на баланса в публичните финанси;
• Постигане на дългосрочна устойчивост на държавния дълг (намаляване на риска от фискална криза);
• Възстановяване на доверие на пазарите и кредиторите, което може да понижи лихвените проценти по държавния дълг;
• Създаване на по-добри условия за икономически растеж в бъдеще чрез реформи, насочени към повишаване на ефективността.

Краткосрочни и дългосрочни икономически ефекти

В много макроикономически модели политиките за строги икономии обикновено водят до спад на общото търсене и повишаване на безработицата, тъй като държавните разходи намаляват и/или данъците се повишават. Намаляването на публичните разходи директно намалява заетостта в държавния сектор и може да предизвика вторични ефекти в частния сектор. Увеличаването на данъците води до спад на потреблението чрез намаляване на разполагаемия доход на домакинствата.

Икономическите ефекти зависят от няколко ключови фактора:

• Състояние на икономиката — когато икономиката работи близо до капацитета си, строги икономии имат по-малки отрицателни ефекти върху растежа и могат да предотвратят натиск върху лихвените проценти; при икономическа слабост те могат да задълбочат рецесията;
• Монетарна политика и лихвени проценти — когато централната банка има пространство да понижи лихвите, частично може да компенсира фискалния шок; в условия на „ликвидна капан“ или фиксирани обменни курсове компенсаторният ефект е ограничен;
• Състав на консолидацията — съкращенията на капиталови инвестиции имат по-голям отрицателен ефект върху дългосрочния растеж от рестрикции върху неефективни текущи разходи; данъчните увеличения с висока прозрачност и прогресия са по-малко болезнени за растежа от регресивни данъци;
• Доверие и очаквания — добре обяснена и убедителна стратегия за дългосрочна дисциплина може да редуцира рисковите премии и да подобри инвестиционния климат;
• Външен сектор и валутна гъвкавост — икономики с плаващ валутен курс и силен износ могат да поемат удар по-лесно от външен шок.

Емпирични наблюдения и дебати

След Голямата рецесия много европейски държави приложиха строги икономии. При някои от тях резултатите включваха увеличаване на безработицата и спад на икономическата активност в краткия срок, а в някои случаи съотношението дълг/БВП не падна толкова бързо, колкото се очакваше, поради отрицателен ефект върху БВП. Това подхрани дебата за т.нар. „expansionary fiscal contraction“ — хипотезата, че строги икономии могат да стимулират растеж чрез подобряване на очакванията и намаляване на лихвените проценти. Наличните изследвания показват, че ефектът е силно условен и зависи от размера на мултипликатора, политическата и монетарната среда и композицията на мерките.

Социални и политически последици

Политиките на строги икономии често имат значими социални последици: увеличават неравенството, натоварват най-уязвимите групи и могат да доведат до социално недоволство и политическа нестабилност. Затова много експерти препоръчват комбиниране на фискална консолидация с мерки за социална защита и целеви помощи към най-засегнатите слоеве.

Добри практики при проектиране на мерки

За да се намалят негативните ефекти и да се повиши ефективността на консолидацията, прилагат се следните подходи:

• Фокус върху подобряване на съотношението разходи/ефект — изчистване на неефективни разходи преди масови съкращения;
• Защита на инвестиции с висока отдача — образование, изследвания и инфраструктура, които поддържат дългосрочния растеж;
• Плавна и предвидима консолидация — по-ефективна от рязка политика, когато целта е минимизиране на икономическия шок;
• Комбиниране със структурни реформи — подобряване на администрацията, данъчната администрация и бизнес средата;
• Социални компенсатори — временни помощи, безплатни услуги или по-добри програми за скилинг в засегнатите сектори;
• Координация с монетарната политика и международни партньори, когато е релевантно.

Заключение

Политиките на строги икономии са инструмент за възстановяване на фискалната дисциплина и дългосрочна устойчивост, но те носят и значителни краткосрочни рискове за растежа и заетостта. Ефектът им зависи силно от състоянието на икономиката, начинa на прилагане и съчетаването им с други политики. Добре проектираната консолидация, която защитава инвестициите и уязвимите групи, и която е подкрепена с ясна комуникация и структурни реформи, има по-голям шанс да постигне целите си с минимални социални разходи.

Въпроси и отговори

В: Какво представляват мерките за строги икономии?

В: Защо правителствата използват мерките за икономии?

В: Какви са последиците от политиките на строги икономии?

Въпрос: Как увеличаването на данъците може да повлияе на потреблението?

В: Може ли намаляването на разходите да доведе до по-високо съотношение на дълга към БВП?

Въпрос: Какво се случи с европейските държави след прилагането на мерки за икономии след Голямата рецесия?

Въпрос: Какво се случва, когато икономиката работи на равнището на капацитета си или близо до него, а разходите за стимулиране се увеличават?

Търсене по буква