Нидерландските Антили: история, острови и разпад през 2010 г.
Нидерландските Антили: исторически преглед на карибските острови, колониално наследство, отделянето през 2010 г. и съдбата на Аруба, Кюрасао и Синт Мартен.
Нидерландските Антили бяха автономна държава в състава на Кралство Нидердания, съставена от няколко острова в Карибско море. Исторически тя включваше шест основни острова, разположени в два архипелага — Подветрените и Наветрените острови. Някои от тези острови са открити през 1493 г. от Христофор Колумб, а други — през 1499 г. от Алонсо де Охеда. През вековете островите преминават под холандско управление и стават важна точка за търговия, преработка на петрол и туризъм.
География и основни острови
Аруба, Бонайре и Кюрасао са част от Подветрените острови. Те се намират край северното крайбрежие на Венецуела и имат сух климат, коралови рифове и развита туристическа инфраструктура. Сейнт Мартин, Сейнт Еустациус и Саба са част от Наветрените острови, разположени по-близо до Пуерто Рико и Вирджинските острови. Остров Сен Мартен е разделен между две държави: северната част принадлежи на Франция (като Сен Мартен), а южната част е холандска (като Сен Мартен), известна като Синт Мартен.
Политически статут и промени през XX–XXI век
Нидерландските Антили имаха собствено правителство и законодателство, но бяха част от Кралство Нидерландия. Главен държавен глава формално беше монархът на Кралството: в периода, описан в по-стари текстове, това беше кралицата на Нидерландия Беатрикс. След нейната абдикация през 2013 г. престолонаследникът Вилем-Александър стана крал; крал Вилем-Александър е техен монарх и днес. На местно ниво островите имаха свои правителствени институции, премиер и губернатор като представител на краля/кралицата.
През 1986 г. Аруба придоби статут на отделна държава в рамките на Кралството («status aparte») и напусна състава на Нидерландските Антили. След години на дискусии и реформи, организирани допитвания и преговори между местните власти и холандското правителство, следващата голяма промяна настъпи през 2010 г. Когато Кюрасао и Синт Мартин (Синт Маартен) направиха същото на 10 октомври 2010 г., Нидерландските Антили като държавна формация престана да съществува.
След разпадането (от 10 октомври 2010 г.)
След 10 октомври 2010 г. статутът на островите е следният:
- Аруба — отделна държава в рамките на Кралството (от 1986 г.), със собствено правителство и валута (арубски флорин).
- Кюрасао — от 10 октомври 2010 г. е отделна държава в рамките на Кралството Нидерландия; административен и икономически център в региона.
- Сейнт Мартин (Синт Мартен) — южната холандска част стана отделна държава в рамките на Кралството.
- Островите от БЕС — Бонер, Синт Евстатий и Саба — вече принадлежат пряко на Нидерландия като специални общини (т.нар. "Нидерландски карибски острови"). На английски понякога се използва термина "Caribbean Netherlands".
Икономика, език и култура
Икономиката на островите традиционно се базира на туризма, пристанищните услуги, рафинерия и нефтохимия (особено на Кюрасао), малък финансов сектор и в някои случаи земеделие и риболов. Преди 2010 г. официална валута за по-голямата част от Антилите беше Нидерландският антилски гульден (ANG) — след разпадането някои територии задържаха тази валута, докато другите приеха различни решения (например Бонер, Синт Евстатий и Саба приеха щатския долар).
На островите се говорят няколко езика. На Аруба, Бонайре и Кюрасао широко разпространен е папиаменто (Papiamentu), а официален език остава холандският; на Сейнт Мартин и Синт Мартен (холандска част) често се използват английски, холандски и местни варианти. Културно районът е смесица от европейски, африкански и местни карибски влияния, видими в музиката, кухнята и празниците.
Политически лидери и представителство
Последният премиер на Нидерландските Антили беше Емили де Йонг-Елхаге. Последният губернатор преди разпадането на страната бе Фритс Гьогедраг, който от 10 октомври 2010 г. е първият губернатор на Кюрасао.
Причини за разпада и значение
Причините за разпада на Нидерландските Антили са комплексни: различни икономически интереси, желанието на отделни острови за по-голяма автономия или по-тясна връзка с Нидерландия, исторически различия и резултати от местни референдуми и преговори с холандското правителство. Разделянето доведе до преразпределение на отговорности по законодателство, финанси и управление между отделните държави в рамките на Кралството и самата Нидерландия.
Днес наследството на Нидерландските Антили е видимо в културата, езиците и историческата инфраструктура на островите, а правният статут на всяка общност продължава да се развива чрез двустранни и вътрешни актове в рамките на Кралството Нидерландия.

Местоположение на Нидерландските Антили

Карта на Нидерландските Антили
Въпроси и отговори
В: Кои острови са били част от Нидерландските Антили?
О: Първоначално Нидерландските Антили са били група от шест острова в Карибско море. Те включваха Аруба, Бонайре, Кюрасао, Сен Мартен, Синт Еустациус и Саба.
В: Кога Аруба излиза от състава на Нидерландските Антили?
А: Аруба напуска Нидерландските Антили през 1986 г.
В: Кой е последният министър-председател на Нидерландските Антили?
О: Последният министър-председател на Нидерландските Антили беше Емили де Йонг-Елхаге.
В: Кой е крал Вилем-Александър днес?
О: Крал Вилем-Александър и днес е монарх на всички тези места, включително Аруба, Кюрасао и Синт Мартен, които сега са отделни държави в рамките на Кралството.
В: Как се наричат сега островите на БЕС?
О: Останалите острови от БЕС - Бонер, Синт Евстатий и Саба - сега принадлежат на Нидерландия и се наричат Нидерландски карибски острови.
В: Кой пръв открива някои от тези острови?
О: Някои от тези острови са открити през 1493 г. от Христофор Колумб, а други - през 1499 г. от Алонсо де Охеда.
В: Къде се намират те географски?
О: Аруба, Бонайре и Кюрасао са част от Подветрените острови в близост до Венецуела, докато Сейнт Мартин, Синт Еустациус и Саба са част от Подветрените острови в близост до Пуерто Рико и Вирджинските острови.
обискирам