Кимберлитът

Кимберлитът е магмена скала, известна най-вече с това, че понякога съдържа диаманти. Наречен е на името на град Кимбърли в Южна Африка. Откриването на голям диамант с тегло 83,5 карата (16,70 г) през 1871 г. поставя началото на "диамантената треска". В резултат на това се появява Голямата дупка - голяма открита мина.

Кимберлитът се среща в земната кора във вертикални структури, известни като "тръби", както и в магмени дайки и прагове. Кимберлитовите тръби са най-важният източник на добивани диаманти днес. Кимберлитите се образуват дълбоко в земната мантия. Образуването им се случва на дълбочина между 150 и 450 km (93 и 280 мили) Кимберлитният материал се изхвърля бързо и бурно, често със значително количество въглероден диоксид и други летливи компоненти.

Кимберлитът привлича вниманието, тъй като служи като преносител на диаманти и гранатови перидотитови ксенолити от мантията до повърхността на Земята. Изследването на кимберлита има потенциала да предостави информация за състава на долната мантия. Малко се знае за процесите на топене на границата между кратоничната континентална литосфера и лежащата под нея конвектираща астеносферна мантия или в близост до нея.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява кимберлитът?

В: Защо се нарича кимберлит?

Въпрос: С какво започва "диамантената треска" в Кимбърли?

В: Къде в земната кора се среща кимберлитът?

Въпрос: Кой е най-важният източник на добивани диаманти днес?

В: Къде се образуват кимберлитите?

В: Каква информация може да даде изследването на кимберлита?

Търсене по буква