Кимберлитът — магмена скала и основен носител на диаманти
Кимберлитът е магмена скала, известна най-вече с това, че понякога съдържа диаманти. Наречен е на името на град Кимбърли в Южна Африка. Откриването на голям диамант с тегло 83,5 карата (16,70 г) през 1871 г. поставя началото на "диамантената треска". В резултат на това се появява Голямата дупка - голяма открита мина. В практиката на минната индустрия свежият кимберлит, открит при пробиване или при основаване на тръби, често се нарича "синя земя" (blue ground), докато разгражданият и хидратираният, оцветен от глина и оксиди материал е известен като "жълта земя" (yellow ground) и изисква различни технологии за обработка.
Кимберлитът се среща в земната кора във вертикални структури, известни като "тръби", както и в магмени дайки и прагове. Кимберлитовите тръби са най-важният източник на добивани диаманти днес. Кимберлитите се образуват дълбоко в земната мантия. Образуването им се случва на дълбочина между 150 и 450 km (93 и 280 мили). Кимберлитният материал се изхвърля бързо и бурно, често със значително количество въглероден диоксид и други летливи компоненти. Бързото изкачване и експлозивният характер на изригванията позволяват на диамантите, които са се кристализирали при високи налягания в мантията, да бъдат пренесени почти непокътнати до повърхността.
Минерален състав и индикаторни минерали
Кимберлитът е сложна, често нееднородна скала, която съдържа както магмени минерали (напр. оливин, клинопироксен, флогопит), така и множество ксенокристали и ксенолити от дълбочината на мантията. Тези включвания могат да бъдат до големи размери и дават ценна информация за дълбоките части на Земята. При проучванията за диаманти се търсят характерни индикаторни минерали, сред които:
- гранати (особено пиропови перидотитни гранати),
- хромов диопсид,
- илменит и магнетит,
- оливин с характерни състави.
Наличието и химическият състав на тези минерали помагат да се оцени дали дадено кимберлитово тяло има потенциал за носене на диаманти.
Разпространение и възраст
Кимберлитите са тясно свързани с древните, стабилни кратони на континенталната кора, където дълбоката коренова структура на литосферата е подходяща за запазване на диаманти. Значими диамантени полета има в Южна Африка, Ботсвана, Русия (особено Якутия), Канада (териториите на Северозападните територии и Юкон) и Австралия. Възрастта на кимберлитите варира в широки граници; те могат да бъдат както палеопротерозойски и по-стари, така и младежки — много комерсиално важни кимберлити са от мезозоя (особено креда), но срещат се и по-стари тела.
Добив, проучване и икономическо значение
Добивът на диаманти от кимберлитови тръби се осъществява чрез открит способ (големи котли/траншеи) или подземен добив, в зависимост от дълбочината и характера на тръбата. Освен директния добив от кимберлитни тела, важни са и вторичните (алувиални, плацерни) находища, където диамантите са били еродирани и пренесени по реки и морета, и концентрирани в седименти.
Проучването за кимберлит включва геоложка карта, анализ на индикаторни минерали, геофизични методи (магнитни, гравитационни, електромагнитни), както и пробиване. Икономическото значение на кимберлита идва предимно от диамантите, но и от научната информация, която тези тела предоставят за дълбоката Земя.
Научно значение
Кимберлитът служи като "времева машина" към мантията: чрез изучаване на ксенолитите и ксенокристалите, транспортирани от дълбочина, геолозите получават данни за състава, температурата и налягането в долната част на литосферата и горната мантия. Това има значение за разбирането на процесите, които формират континенталната литосфера, границата между кратоничната литосфера и надлежащата астеносферна мантия, както и за произхода на въглеродните запаси в земната вътрешност.


Голямата дупка


Кимберлит от САЩ.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява кимберлитът?
О: Кимберлитът е магмена скала, известна с това, че съдържа диаманти.
В: Защо се нарича кимберлит?
О: Наречен е на името на град Кимбърли в Южна Африка.
Въпрос: С какво започва "диамантената треска" в Кимбърли?
О: Откриването на голям 83,5-каратов диамант през 1871 г. поставя началото на "диамантената треска".
В: Къде в земната кора се среща кимберлитът?
О: Кимберлитът се среща в земната кора във вертикални структури, известни като "тръби", както и в магмени дайки и прагове.
Въпрос: Кой е най-важният източник на добивани диаманти днес?
О: Кимберлитовите тръби са най-важният източник на добивани диаманти днес.
В: Къде се образуват кимберлитите?
О: Кимберлитът се образува на дълбочина между 150 и 450 километра в земната мантия.
В: Каква информация може да даде изследването на кимберлита?
О: Изследването на кимберлита има потенциала да предостави информация за състава на долната мантия и процесите на топене на или близо до границата между кратоничната континентална литосфера и лежащата под нея конвектираща астеносферна мантия.