Машинна инструкция
В информатиката инструкцията е единична операция на процесора, определена от набора от инструкции на процесора.
Размерът или дължината на една инструкция варира в широки граници - от едва 4 бита в някои микроконтролери до няколко байта в някои системи с много дълга дума на инструкцията (VLIW). Повечето съвременни процесори, използвани в персоналните компютри, мейнфреймовете и суперкомпютрите, имат размер на инструкциите между 16 и 64 бита. В някои архитектури, особено в компютрите с редуциран набор от инструкции, инструкциите са с фиксирана дължина, която обикновено съответства на размера на думата на тази архитектура.
При традиционните архитектури инструкцията включва опкод, определящ операцията, която трябва да се извърши, например "добави съдържанието на паметта към регистър", и нула или повече спецификатори на операнди, които могат да определят регистри, места в паметта или буквални данни. Спецификаторите на операндите могат да имат режими на адресиране, определящи тяхното значение, или могат да бъдат във фиксирани полета.
В архитектурите VLIW, които включват много архитектури с микрокод, в една инструкция се задават множество едновременни операции и операнди.
Инструкциите рядко се задават във формата на машинния код; те могат да бъдат зададени от програмистите с помощта на език за асемблиране или, по-често, да бъдат генерирани от компилатори.
Съществува и друго, по-общо определение за "инструкция", което не е свързано само с набора от инструкции на процесора, а именно: "Инструкция" може да бъде всяко представяне на елемент от изпълнима компютърна програма.
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво представлява инструкцията в областта на компютърните науки?
О: Инструкция в информатиката е единична операция на процесор, определена от набора инструкции на процесора.
В: Колко дълги могат да бъдат инструкциите?
О: Размерът или дължината на една инструкция варира в широки граници - от едва 4 бита в някои микроконтролери до няколко байта в някои системи с много дълга дума на инструкциите (VLIW). Повечето съвременни процесори, използвани в персоналните компютри, мейнфреймовете и суперкомпютрите, имат размер на инструкциите между 16 и 64 бита. В някои архитектури, особено в компютрите с редуциран набор от инструкции (RISC), инструкциите са с фиксирана дължина, която обикновено съответства на размера на думата на тази архитектура.
В: Какво включва една инструкция?
О: Инструкцията включва опкод, определящ операцията, която трябва да бъде извършена, например "добави съдържанието на паметта към регистър", и нула или повече спецификатори на операнди, които могат да определят регистри, места в паметта или буквални данни. Спецификаторите на операндите могат да имат режими на адресиране, определящи тяхното значение, или могат да бъдат във фиксирани полета. В архитектурите VLIW в една инструкция се задават няколко едновременни операции и операнди.
Въпрос: Как обикновено се специфицират инструкциите?
О: Инструкциите рядко се задават, като се използва тяхната форма на машинен код; те могат да бъдат зададени от програмисти, използващи език за асемблиране, или по-често се генерират от компилатори.
В: Има ли друго определение за "инструкция"?
О: Да, има и друго по-общо определение за "инструкция", което не е свързано само с набора от инструкции на процесора, а е всяко представяне на елемент от изпълнима компютърна програма.
В: Всички инструкции ли са с еднакъв размер?
О: Не, размерът или дължината на инструкциите варира в широки граници в зависимост от вида на използвания процесор, като варира от 4 бита до няколко байта за VLIW системи, като повечето съвременни процесори имат размери между 16 и 64 бита, докато RISC архитектурите обикновено имат инструкции с фиксирана дължина, съответстваща на размера на думата на тази архитектура.
