Хомосоциалност
Хомосоциалността е термин, използван в социологията, който описва еднополова връзка, която няма романтичен или сексуален характер. Тези взаимоотношения могат да бъдат наречени приятелски, менторски или други. Хетеросоциалността е обратното. Тя означава, че човек предпочита да общува с представители на противоположния пол, без да внася романтика или секс във връзката. Ив Седжуик популяризира този термин в дискусията си за хомосоциалното желание на мъжете, но Жан Липман-Блумен е дефинирала хомосоциалността през 1976 г. като предпочитание към членове на собствения пол.
Например близка връзка между двама мъже (като Джордж и Лени в "За мишките и хората" (и всъщност повечето от героите в тази книга) би била хомосоциална връзка. Това може да се отнася за еднополовите училища, затворите, манастирите, но също и за обикновените приятелства.
Връзката може да бъде сексуална, но хомосоциалната връзка може да възникне между хомосексуалисти, хетеросексуалисти или и двете.
Често се използва за описание на изцяло мъжкия свят на средновековните рицари или моряци. Въпреки че може да се отнася както за мъже, така и за жени, най-често се използва за мъже.
Доказателства
Роуз изследва мъже и жени на възраст между 20 и 28 години. Роуз попита мъжете и жените какво мислят за еднополовите и разнополовите приятелства. И мъжете, и жените предпочитали еднополовите приятелства. И мъжете, и жените твърдят, че връзките между двата пола са по-малко полезни и по-малко лоялни от еднополовите приятелства. Установено е, че формирането на приятелство също се различава между еднополовите и разнополовите връзки.
В зависимост от културата, семейната и социалната структура е установено, че предпочитанията към един и същи пол се развиват между 3 и 9-годишна възраст. (LaFreniere, Strayer,& Gauthier, 1984; Jacklin& Maccoby, 1978; Harkness & Super, 1985) LaFreniere, Strayer и Gauthier (1984) провеждат тригодишно проучване, в което наблюдават петнадесет групи връстници на възраст от 1 до 6 години, с 98 момчета и 93 момичета. Като разглеждат половата сегрегация в детството, изследователите установяват, че сегрегацията нараства с възрастта и че повечето западни деца проявяват тези предпочитания около 3-4-годишна възраст. В изследването на Харкенс и Супер обаче кенийските деца нямат полови предпочитания към съучениците си за игра до 6-9-годишна възраст. Изследователите наблюдават 152 кенийски деца в селска среда и установяват, че тази промяна настъпва едва след като родителските очаквания и обичайните задължения нарастват. "Точно кога и как се появява такава полова сегрегация, е съвместен продукт на индивида и културно изградената ниша" (Harkness & Super, 1985).
Социалните предразсъдъци към представителите на собствения пол могат да се развият още в ранна детска възраст. По-конкретно, проучванията са установили, че на 3-4-годишна възраст децата предпочитат членовете на собствения си пол пред членовете на противоположния пол (Bussey & Bandura, 1992). Това означава, че малките момичета предпочитат други жени (момичета и жени) пред мъжете (момчета и мъже). Резултатите са идентични и при момчетата. Също така Carol Martin (1989) установява, че момчетата на възраст 4,5 години изразяват значително по-голяма неприязън към момиче, изобразено като "момче", отколкото към момче, изобразено като "слабак"; докато момчетата на възраст 8,5 години изразяват по-голяма неприязън към момче, изобразено като "слабак". Тази възрастова разлика предполага, че децата на 4 години предпочитат собствения си пол, независимо от несъответстващото на пола поведение. Около 8-годишна възраст обаче момчетата започват да проявяват мъжко - обезценяващо женското поведение. Доказано е също така, че децата на възраст 10-12 години предпочитат общуването с представители на същия пол. Това означава, че момичетата предпочитат момичета, които общуват с други момичета, а момчетата харесват момчета, които общуват с други момчета.
Сексуална ориентация
По дефиниция хомосоциалността не предполага нито хетеросексуалност, нито хомосексуалност. Например хетеросексуален мъж, който предпочита да общува с мъже, може да се счита за хомосоциален хетеросексуален. Терминът често се използва от феминистките, за да се подчертаят аспектите на солидарността между мъжете. Феминистките също така определят тясната връзка между хомосоциалността на жените, феминизма и лесбийското желание, като Одре Лорд заявява, че "истинската феминистка се занимава с лесбийско съзнание, независимо дали някога е спала с жени или не".
Въпроси и отговори
В: Какво представлява хомосоциалността?
О: Хомосоциалността е еднополова връзка, която няма романтичен или сексуален характер и може да бъде описана като приятелство или наставничество.
В: Какво е хетеросоциалност?
О: Хетеросоциалността е противоположност на хомосоциалността, което означава, че човек предпочита да общува с представители на противоположния пол, без да внася романтика или секс във връзката.
В: Кой популяризира термина "хомосоциалност"?
О: Ив Седжуик популяризира термина в дискусията си за хомосоциалното желание на мъжете.
В: Кога Жан Липман-Блумен дава определение за хомосоциалност?
О: Жан Липман-Блумен определя хомосоциалността през 1976 г. като предпочитание към представители на собствения пол.
В: Кой е примерът за хомосоциална връзка?
О: Близките отношения между двама мъже като Джордж и Лени в "За мишките и хората", които повечето от героите в тази книга биха били хомосоциални отношения.
В: Може ли хомосоциалната връзка да бъде сексуална?
О: Да, хомосоциалната връзка може да бъде сексуална, но хомосоциалната връзка може да възникне между хомосексуалисти, хетеросексуалисти или и между двете.
В: Хомосоциалната връзка само за мъже ли се отнася, или може да се отнася и за жени?
О: Макар че може да се прилага както за мъже, така и за жени, най-често се използва по отношение на мъжете.