Хелън Келър — живот и биография на американската глухоняма писателка и активистка

Хелън Келър — вдъхновяваща биография на американската глухоняма писателка и активистка: живот, борба, образование и наследство на смелост и промяна.

Хелън Келър (27 юни 1880 г. — 1 юни 1968 г.) е американска писателка, лекторка и видна обществена активистка за правата на хората с увреждания. Родена е в Тускумбия, Алабама, в семейството на Артър Х. Келър и Кейт Адамс Келър. Когато е на около 19 месеца, тя заболява и вследствие на това губи зрението и слуха си. Лекарите по онова време не могли да определят със сигурност причината; често се споменава, че това може да е било скарлатина или менингит.

Ранно детство и първи години със загуба на зрение и слух

След болестта общуването с околните става изключително трудно — Хелън не вижда и не чува, затова за кратко време си измисля прости домашни знаци, чрез които се опитва да комуникира със семейството си. Тези жестове (напр. "дръпни" за "ела", "бутни" за "върви") често не са достатъчни и детето изпитва силно разочарование и пристъпи на гняв, защото не може да изрази потребностите си по-добре.

Ани Съливан и пробивът в общуването

Когато Хелън е на седем години, семейството ѝ търси професионална помощ и се обръща към Майкъл Анагнос, директор на Института и приюта за слепи "Пъркинс". Той препоръчва млада учителка на име Ани Съливан. Ани, сама с преживяни проблеми със зрението в детството и след операции с подобрено зрение, пристига при семейството и през март 1887 г. и остава да живее с тях, за да обучава Хелън.

Ани въвежда систематичен метод на обучение: писане с пръсти (т.нар. тъктилна азбука) върху ръката на Хелън, чрез който свързва названията на предметите с техните означения. Първата дума, която Хелън разбира, е "вода" — в миг, в който Ани пуска вода върху ръката ѝ и едновременно с това изписва W A T E R по кожата ѝ. Постепенно тя усвоява още думи и после цели изречения, което отваря възможност за по-широка комуникация и обучение.

Образование

След началния успех под ръководството на Ани семейството инвестира в образованието ѝ. Хелън учи в различни училища и институции за слепи, включително и в Института "Пъркинс", за да подобри говорните си умения, да научи брайл и да придобие обща култура. По-късно тя постъпва в колежа "Радклиф" в Масачузетс, където се обучава усилено и се дипломира — тя се дипломира в Радклиф през 1904 г., като става първият глухоням и сляп човек, получил бакалавърска степен по изкуствата от този колеж.

Писателска и обществена дейност

През 1903 г. Хелън публикува автобиографията си "Историята на моя живот", в която описва детството си, работата с Ани Съливан и процеса на придобиване на език и познание. Текстът става широко популярен и по-късно вдъхновява пиесата и филма "Чудотворецът" (написаната пиеса от Уилям Гибсън и филмовата адаптация от 1962 г.). Хелън пише и книга за своята учителка, озаглавена "Учителка", както и още над дузина други книги и множество статии по теми като образование, социална справедливост и правата на хората с увреждания.

Келър е активна и в обществено-политическия живот: тя подкрепя движението за женско избирателно право, става активна в социалистически и трудови кампании, говори за мир и международно сътрудничество и посвещава голяма част от енергията си на подобряване на условията за хората с увреждания. Тя участва в основаването и работата на организации за предоставяне на помощ и информация — сред тях е и основаната през 1915 г. организация, която по-късно става известна като Helen Keller International, целяща борба с глада и проблемите със зрението в световен мащаб.

Пътувания и международна дейност

Заедно с Ани Съливан Хелън пътува по света, за да разказва за живота си и да агитира за правата на хората с увреждания — посещава десетки страни в Европа, Азия, Африка и Латинска Америка. Често се посочва, че е посетила над 35–40 държави в хода на живота и обществената си дейност. По време на пътуванията ѝ в Япония тя проявява особен интерес към породата акита и към начина, по който различни култури подкрепят хората с увреждания; също така оказва влияние за по-широка популяризация и опознаване на някои чуждестранни породи кучета в САЩ.

Личен живот

Хелън има и лични желания за семейство и брак. Тя се влюбва и веднъж сключва обещания за брак с човек, който е бил неин секретар, но това обвързване е прекъснато под натиск от страна на нейната майка и обществото, което тогава често ограничава правата и възможностите за хората с увреждания. Темата за личния ѝ живот остава сложна, съчетавайки искрени човешки привързаности и социални предразсъдъци от епохата.

Наследство и смърт

Хелън Келър умира в съня си на 1 юни 1968 г. в дома си "Аркан Ридж" в щата Кънектикът. Оставя богато наследство като писателка, лекторка и застъпник за социална промяна. Нейният живот и достижението ѝ — да преодолее дълбоки сетивни затруднения и да стане глас за милиони хора в нужда — продължават да вдъхновяват поколения. Много организации и институции носят името ѝ в знак на признание за приноса ѝ към образованието, медицината и социалната справедливост.

За повече подробности за книгите и обществената дейност на Хелън Келър могат да се намерят източници с нейни лични писма, интервюта и архивни материали, както и филмови и театрални адаптации, вдъхновени от нейния знаменит живот.

Въпроси и отговори

В: Как се казваше книгата на Хелън Келър?

Търсене по буква