Код на Хамминг
Кодът на Хаминг е блоков код за коригиране на грешки. Кодът е кръстен на Ричард Хаминг, който го разработва през 50-те години на миналия век. По онова време Хаминг работи с машини, които имат релета и използват перфокарти за четене на данните. Тъй като са били много използвани, перфокартите често са имали грешки, които е трябвало да бъдат коригирани от служителите.
Кодовете на Хаминг се използват за цифрова обработка на сигнали и в телекомуникациите. Кодовете на Хаминг се генерират по определени правила. Кодовете на Хаминг използват множество битове за четност. Битът за четност показва дали дадена група от битове е четна или нечетна. В кодовете на Хаминг всеки бит данни се покрива от няколко бита за четност. Това позволява да се откриват грешки, а в определени случаи и да се коригират. Хаминг кодът използва излишък. Ако в една кодова дума има три бита за четност, кодовата дума трябва да има дължина 7 ( 2 k - 1 {\displaystyle 2^{k}-1}
, като k е броят на битовете за четност). Това оставя 4 бита потребителски данни на кодова дума, както е в примера. Обикновено това се записва като (N,n), където първото число е общата дължина на кодовата дума, а второто е броят на битовете за потребителски данни. Примерът по-горе е (7,4).
Най-краткият възможен код на Хаминг е (3,1), като за един бит данни се използват 2 бита за четност. Този код има две валидни стойности 000 и 111 - Кодовете 001, 010 и 100 са грешки при предаването и ще бъдат отнесени към валидната кодова дума 000. Другите възможности 011,101 и 110 ще бъдат променени на "111".
Въпроси и отговори
В: Какво представлява кодът на Хаминг?
О: Кодът на Хаминг е блоков код за коригиране на грешки, разработен от Ричард Хаминг през 50-те години на миналия век. Използва се за цифрова обработка на сигнали и в телекомуникациите за откриване и коригиране на грешки.
В: Как работи кодът на Хамминг?
О: Кодът на Хаминг използва множество битове за равенство, за да покрие всеки бит данни, което му позволява да открива грешки и в определени случаи да ги коригира. Той също така използва излишък, което означава, че общата дължина на кодовата дума трябва да е равна на 2^k - 1, където k е броят на битовете за четност.
Въпрос: Кой е изобретил кода на Хаминг?
О: Кодът на Хаминг е изобретен от Ричард Хаминг през 50-те години на миналия век.
В: За какво е използвал Ричард Хаминг своето изобретение?
О: По времето, когато го разработва, Ричард Хаминг използва изобретението си, за да коригира грешките в перфокартите, които се използват в машини с релета. В днешно време то се използва главно за цифрова обработка на сигнали и телекомуникации.
Въпрос: Какво се записва като (N,n), когато говорим за код на Хаминг?
О: Когато говорим за код на Хаминг, (N,n) се отнася до общата дължина на кодовата дума (първото число) и броя на битовете за потребителски данни (второто число). Например (7,4) означава, че има общо 7 бита, като 4 са битове за потребителски данни.
Въпрос: Кой е най-краткият възможен код на Хаминг?
О: Най-краткият възможен код на Хамминг е (3,1), което означава, че има общо 3 бита, като 1 е бит за потребителски данни.
