Остров Гангхва е остров в началото на река Хан. Намира се на западното крайбрежие на Южна Корея. Остров Гангхва е отделен от Гимпо на континента с тесен канал. Каналът е свързан с два моста. Основният канал на река Хан отделя острова от Гаесон в Северна Корея.

На острова живеят около 65 500 души. Площта му е 302,4 км2 (116,8 кв. мили). Обхваща по-голямата част от окръг Гангхва, подразделение на община Инчеон. Около половината от населението на острова живее в Гангхва-еп, град Гангхва, в североизточната част на острова. Най-високата точка на острова е Мани-сан, на 469 м над морското равнище. Островът е с дължина 28 км и ширина 22 км и е четвъртият по големина остров в Южна Корея.

География и природа

Гангхва има разнообразен релеф — от ниски крайбрежни тинести равнини и приливни лагуни до по-високи хълмове в централната част, чиито най-известен връх е Мани-сан. Крайбрежните тинести зони (mudflats) около острова са екологично значими и привличат множество мигриращи птици, което прави района популярен сред любителите на орнитологията и природата.

Островът включва както земеделски терени, така и по-големи гористи участъци. Традиционните солници и рибарски селища допълват пейзажа. Благодарение на близостта си до устието на река Хан, Гангхва е стратегически важен пункт както по море, така и за контрол на пристъпа към вътрешността на страната.

История

Гангхва има дълга история на човешко обитаване — от праисторически период (доказан чрез мегалитни структури) до средновековни крепости и религиозни светилища. Островът е бил важно място за защита на устието на река Хан и е играел роля в отношенията между Корея и чуждите сили през XIX век.

Отбелязват се няколко значими нападения и експедиции на острова през XIX в.: френското нападение през 1866 г. (известно като Byeong-in yangyo), американската експедиция през 1871 г. (Shinmiyangyo) и инцидентът с японския параход Un'yō през 1875 г., който доведе до подписването на неравноправния Договор от Гангхва през 1876 г. и ускорил процеса на отваряне на Корея към външния свят.

Освен тези събития, островът съхранява множество исторически и културни паметници — от крепости и наблюдателни пунктове до будистки храмове и олтари.

Археология и културно наследство

Гангхва е част от обекта „Гочанг, Хвасун и Гангхва — мегалитни паметници“ (долмени), който е включен в списъка на световното културно наследство. Долмените тук свидетелстват за древни траурни и ритуални практики и са важен източник за изучаване на праисторическите общности в Корейския полуостров.

На Мани-сан се намира и известният олтар Чамсонданд (Chamseongdan), свързван с митологичния основател Дangun, а в подножието има стар будистки храм – Jeondeungsa, който привлича поклонници и туристи.

Икономика и местни занаяти

Икономиката на острова е комбинация от селско стопанство, риболов, производството на морска сол и туризъм. Гангхва е известен със земеделска продукция като гинсенг и големи ряпички (му), които имат добра репутация в Южна Корея. Много семейства се занимават с традиционни занаяти и малки бизнеси, обслужващи туристите.

Туризъм и забележителности

  • Чамсонданд и Мани-сан — религиозен и панорамен връх с добър достъп за туристи.
  • Jeondeungsa — един от старите будистки храмове на острова.
  • Гангхва долмени — археологически обекти с културно значение.
  • Гангхва Пийс Обзърватори — наблюдателна площадка, от която при ясно време се вижда севернокорейското крайбрежие и устието на реката.
  • Исторически крепости и наблюдателни пунктове — останки от отбранителни съоръжения, свързани с бурната история на острова.

Транспорт и достъп

Островът е свързан с континенталната част чрез няколко моста и пътища, които улесняват достъпа от Инчеон и Сеул. Има редовни автобусни връзки до Инчеон и други близки градове, както и локални пътища, които обслужват селските райони и туристическите обекти. Най-близкото голямо летище е летище Инчеон и също така от Гимпо има лесен сухопътен достъп.

Администрация и население

Островът е административно част от окръг Гангхва в рамките на община Инчеон. Населените места са разположени главно в североизточната част, като центърът на острова е градската част Гангхва-еп. Населението се занимава с традиционни поминъци, но в последните години част от жителите работят и в индустриални и сервизни сектори в по-големите градове в региона.

Опазване на околната среда

Поради наличието на важни приливни зони и местообитания за мигриращи птици, някои части на острова са защитени или под наблюдение от природозащитни организации. Туризмът и земеделието се развиват с нарастваща чувствителност към опазването на природните ресурси и биологичното разнообразие.

Остров Гангхва комбинира богато историческо наследство, значими археологически находки и натурална красота, което го прави интересна дестинация както за изучаване на корейската история, така и за природен туризъм.