Фартингът е монета на Кралство Англия, чиято стойност е била една четвърт от пени, или 1⁄960 от един фунт стерлинги. Думата "фартинг" произлиза от англосаксонската дума feorthing, която означава "четвърт линг" или "четвърта част". Вероятно тя е свързана и със старонорвежката fjorthungr, означаваща "четвърт".

История

Първите фартинги са сечени в Англия през XIII век и първоначално са били от сребро. Това са т.нар. "хандмейд" (hammered) монети — малки, тънки и често неравни по форма. Поради ниската си стойност тези ранни сребърни фартинги са били много малки по диаметър (приблизително 10–15 мм) и леки (около 0,4–0,8 грама), което прави запазените образци рядкост и обект на голям интерес сред нумизматите.

От началото на модерния период материалът и технологията се променят. Първите медни фартинги се появяват по време на управлението на крал Джеймс I. В края на XVII век се срещат и фартинги от олово и сплави поради липса на по-ценни метали. По-късно, през XIX век, старите медни монети са заменени с бронзови издания (бронзовата монетна система на Великобритания се въвежда около средата на XIX век), а дизайните преминават към по-стабилен образец с портрет на монарха на аверс и типично изображение на Британия или лъв на реверс.

След обединението на Кралство Англия с новото Кралство Великобритания през 1707 г. фартингът продължава да се използва като част от монетната система и в следващите векове. Производството на фартинги за обръщение е прекратено в средата на XX век — последните монети за обръщение са отчеканени през 1956 г. Поради намалената покупателна способност на монетата и промени в паричната система, на 1 януари 1961 г. фартингът официално престава да бъде законно платежно средство във Великобритания.

Видове и характеристики

Фартингите се срещат в няколко основни типа според материала и периода:

  • Средновековни сребърни фартинги — много малки, често с нееднакви удари и разнообразни монограмни надписи.
  • Медни/оловни и другите сплави — експериментални и местни издания през XVII век, понякога с много груби изпълнения.
  • Бронзови фартинги — от XIX и XX век, с по-стабилни диаметри и стандартно тегло; на лицевата страна е портретът на съответния монарх, на обратната — типични символи като Британия, корона или лъв.

Размерът и теглото варират значително между тези типове: ранните сребърни фартинги са едва около 10–15 мм и под 1 грам, докато по-късните медни/бронзови са значително по-големи и по-тежки (приблизително 17–22 мм и няколко грама в зависимост от епохата).

Стойност и нумизматика

Нумизматичната стойност на фартинг зависи силно от вида, годината, състоянието и рядкостта. Средновековните сребърни фартинги, особено такива с ясен надпис и добър релеф, могат да бъдат много ценни, докато много от по-късните бронзови екземпляри са относително често срещани и по-евтини за колекциониране.

При определяне на стойността колекционерите и търговците взимат предвид:

  • състояние (износване, корозия, запазен релеф);
  • редкост на датата и(или) типа;
  • автентичност (дамаскирани или възстановени монети имат по-ниска стойност);
  • интересни варианти и грешки в отсичането.

За точна оценка е добре да се консултирате със специалист, официални каталози и признати дилъри, тъй като цените могат да варират от няколко паунда за обикновен бронзов фартинг до стотици или хиляди паундове за редки средновековни екземпляри.

Съвети за колекционери

Ако сте начинаещ колекционер:

  • учете се да разпознавате разликите между материалите и периодите (сребро, мед, бронз, олово);
  • проверявайте тежестта и диаметъра — те помагат да се установи автентичността;
  • поискайте сертификат или проверка от професионален нумизмат при по-скъпи находки;
  • ползвайте каталози и онлайн справки за сравнение на типове и цени.

Фартингът е интересна монета, която проследява икономическите и технологичните промени в Англия през вековете — от дребните сребърни екземпляри на средновековието до бронзовите парчета от XIX и XX век, които дълго време са били част от ежедневните разплащания на населението.