Електронни пари: понятие, видове, смарт карти и регулация

Научете всичко за електронните пари: понятие, видове, смарт карти, защита и EU регулация – практическо ръководство за използване и съответствие.

Какво представляват електронните пари?

Електронните пари са изцяло електронно съхранявана стойност, емитирана срещу плащане в парична форма и приета като средство за плащане от лица различни от емитента. Те могат да се държат на техническо устройство (например смарт карта), в мобилно приложение или в електронен акаунт. При съхранение на физическо носител (карта, смарт-чип в телефон) използването често се защитава с ПИН код или биометрични данни.

Основни характеристики

• Електронните пари са „предплатени“: стойността е вече внесена при емитента и впоследствие прехвърляна за плащания.
• Винаги са обезпечени с реални пари или с активи, които гарантират възможността за обратно изкупуване — това ги отличава от несигурните и нерегулирани цифрови активи.
• Могат да бъдат съхранявани офлайн (на смарт карта или чип) или акунтно базирани (достъпни чрез онлайн портфейл или банков акаунт).
• Регулацията и надзорът имат за цел защита на потребителските средства и стабилността на плащанията.

Видове електронни пари

• Съхранявана стойност на носител — например транспортни карти и предплатени картови продукти: стойността е записана директно на картата/чипа и може да се използва офлайн.
• Акаунтно базирани електронни пари — балансът се води в системата на емитента (електронни портфейли, някои мобилни плащания, услуги за електронни разплащания).
• Мобилни/контактless решения — NFC/чип-базирани телефони и смарт устройства, които изпълняват функциите на носител на електронна стойност.
• Токенизирани електронни пари — дигитални токени, емитирани като електронни пари върху разпределена платформа/блокчейн (регулацията на този тип решения е нова и се развива; пример — Monerium, виж по-долу).

Смарт карти и мобилни плащания — примери от Япония

Класически пример за съхранявана стойност са системите за градски и междуселищни плащания в Япония. В много влакови и градски транспортни системи се използват пластмасови карти с вграден IC чип, които позволяват бързи и удобни плащания. Някои от най-разпространените са Suica (въведена първоначално през 2001 г.), ICOCA (JR West) и други регионални карти.

В оригиналния текст бяха посочени конкретни примери: Япония, картите Suica и ICOCA, както и регионални решения като Kitaca в района на Хокайдо и Sugoca в района на Kyusyu. В Япония тези карти се използват не само за транспорт, но и за плащане в магазини за бързооборотни стоки и други търговски обекти.

От 2000-те години напред мобилните телефони започнаха да изпълняват ролята на носител на електронни пари: още през 2004 г. NTT DoCoMo пусна на пазара мобилен телефон с чип за смарт карта, който поддържа електронни пари. Днес много потребители предпочитат мобилни портфейли и NFC-плащания пред хартиените или физическите носители.

Защита, сигурност и потребителски права

• Електронните пари обикновено са защитени чрез ПИН код, дистанционно блокиране при загуба/кражба, криптиране на комуникацията и мерки за противодействие на злоупотреби.
• Емитентите са задължени да пазят средствата на клиентите — например чрез отделяне на клиентските пари от оперативните средства или чрез инвестирането им в нискорискови активи (т.нар. safeguarding). Това намалява риска при фалит на емитента.
• Потребителят трябва да запази ПИН и достъпови данни в тайна и да сигнализира незабавно при загуба или подозрение за злоупотреба.

Регулация в Европейския съюз и международни аспекти

В Европейския съюз издаването и управлението на електронни пари се регулират и подлежат на надзор. Директива 2009/110/ЕО (известна като EMD2) урежда предприемането, упражняването и пруденциалния надзор върху институциите за електронни пари. В директивата електронните пари са описани като „технически неутрален ... електронен заместител на монетите и банкнотите“. Защитните мерки включват изисквания за капитал, сигурност на плащанията и защита на клиентските средства.

Само упълномощени и регулирани институции (електронни парични институции или банки с право да емитират електронни пари) могат да издават тези инструменти в рамките на ЕС. Регулациите се развиват допълнително, за да обхванат новите технологични форми като токенизирани решения и стабилкойни.

Електронни пари и криптовалути — основни разлики

• Електронните пари са обезпечени с реални пари или еквивалентни активи и обикновено са референтни към фиатна валута; криптовалутите (повечето от тях) не са обезпечени по същия начин и не винаги са взаимно заменяеми с парична единица.
• Електронните пари попадат под строга регулаторна рамка и изискват лицензиране на емитента; криптовалутите често функционират в по-малко регулирана среда (макар че това се променя). По тази причина общото правило е, че криптовалутите не се считат за електронни пари.
• Има обаче случаи на цифрови токени/стабилкойни, които представляват предвидими парични еквиваленти и са обезпечени с фиат — в такива случаи регулаторите може да третират тези инструменти като електронни пари, ако отговарят на правната дефиниция.

Иновации: токени за електронни пари

Към юни 2019 г. исландската компания Monerium стана първата компания, авторизирана да издава токени за електронни пари върху блокчейн платформи. Това показва възможността емитирани и регулирани електронни пари да се комбинират с разпределени технологични решения, но и подчертава необходимостта от съответствие с правната рамка и мерките за защита на потребителите.

Практически съвети за потребителите

• Проверявайте дали емитентът е регулиран и упълномощен в съответната юрисдикция.
• Използвайте защитени канали (официални приложения, токени, двуфакторна идентификация) и пазете ПИН/ключове.
• При загуба или кражба сигнализирайте незабавно на емитента, за да блокирате средствата.
• Сравнявайте таксите, възможностите за възстановяване и лимити за транзакции преди да приемете даден продукт.

Обобщение

Електронните пари са удобен и широко разпространен начин за извършване на плащания в дигиталната епоха — от градски транспортни карти до мобилни портфейли и токенизирани решения. Ключовите им предимства са бързината, удобството и сигурността (при налични адекватни защитни механизми), а регулацията има за цел да гарантира, че средствата на потребителите са обезпечени и защитени.

Въпроси и отговори

В: Какво представляват електронните пари?

В: Къде обикновено се използват електронните пари?

В: Какви са някои примери за карти за електронни пари в Япония?

В: Електронните пари подкрепени ли са с истинска валута?

В: Какво се казва в Директива 2009/110/ЕО на Европейския съюз за електронните пари?

Въпрос: Кога Суика е въведена в Япония?

Въпрос: Коя стана първата компания, оторизирана да издава токени за електронни пари в блокчейн?

Търсене по буква