Дебиан | свободна операционна система
Дебиан е безплатна операционна система. Тя е дистрибуция на операционна система, известна като операционна система GNU, която може да се използва с различни ядра, включително Linux, kFreeBSD и Hurd. В комбинация с тези ядра операционната система може да бъде наречена съответно Debian GNU/Linux, Debian GNU/kFreeBSD и Debian GNU/Hurd. Дебиан ГНУ/Линукс е една от най-завършените и популярни дистрибуции на ГНУ/Линукс, на която са базирани много други, като например Ubuntu.
Кратка история
Проектът Дебиан стартира официално на 16 август 1993 г. под ръководството на Иън Мърдок. Той е компютърен програмист. Днес в този проект Дебиан се разработва от повече от 1000 компютърни специалисти от цял свят.
Името "Дебиан" е взето в чест на Иън Мърдок и съпругата му Дебра. Някои хора казват или произнасят "deb-ee-n", но други казват и "de-bi-an" или "de-bai-an", а в Япония - "de-bi-a-n" и т.н.
Стъпки на разработване
Софтуерните пакети в процес на разработка се качват или в дистрибуцията на проекта, наречена unstable (известна също като sid), или в експерименталното хранилище. Софтуерните пакети, качени в unstable, обикновено са достатъчно стабилни версии, за да бъдат пуснати от оригиналния разработчик, но с добавени специфични за Дебиан опаковки и други модификации, въведени от разработчиците на Дебиан. Тези допълнения могат да бъдат нови и неизпитани. Софтуерът, който все още не е готов за нестабилната дистрибуция, обикновено се поставя в експерименталното хранилище.
След като дадена версия на софтуерен пакет остане в нестабилна версия за определен период от време (в зависимост от това колко спешни са промените), този пакет автоматично се прехвърля в тестовата дистрибуция. Прехвърлянето на пакета в тестова дистрибуция става само ако не са докладвани сериозни (критични за издаването) грешки в пакета и ако друг софтуер, необходим за функционалността на пакета, отговаря на условията за включване в тестова дистрибуция.
Тъй като актуализациите на софтуерните пакети на Дебиан между официалните издания не съдържат нови функции, някои предпочитат да използват тестовите и нестабилните дистрибуции за своите по-нови пакети. Тези дистрибуции обаче са по-малко тествани от стабилната, а нестабилната не получава навременни актуализации на сигурността. По-специално, непредпазливите актуализации на работещи нестабилни пакети понякога могат сериозно да нарушат функционалността на софтуера. От 9 септември 2005 г. актуализациите на сигурността на тестовите дистрибуции се предоставят от екипа по сигурността на тестовите дистрибуции.
След като тестовите пакети узреят и целите на следващото издание бъдат постигнати, тестовата дистрибуция се превръща в следващото стабилно издание. Последната стабилна версия на Дебиан (Buster) е 10.0, издадена на 6 юли 2019 г. Кодовото име на следващото издание е "Bullseye".
История на издаването
Легенда |
Изданието вече не се поддържа |
Изданието все още се поддържа |
Бъдещо освобождаване |
Версия | Кодово име | Дата на издаване | Портове | Пакети | Поддържа се до | Бележки | |
1.1 | buzz | 17 юни 1996 г. | 1 | 474 | 1996 | dpkg, преход към ELF, Linux 2.0 | |
1.2 | Рекс | 12 декември 1996 г. | 1 | 848 | 1996 | - | |
1.3 | bo | 5 юни 1997 г. | 1 | 974 | 1997 | - | |
2.0 | Hamm | 24 юли 1998 г. | 2 | ≈ 1,500 | 1998 | Преход към glibc, нова архитектура: m68k | |
2.1 | slink | 9 март 1999 г. | 4 | ≈ 2,250 | 2000-12 | APT, нови архитектури: alpha, sparc | |
2.2 | картофи | 15 август 2000 г. | 6 | ≈ 3,900 | 2003-04 | Нови архитектури: arm, powerpc | |
3.0 | дървесен | 19 юли 2002 г. | 11 | ≈ 8,500 | 2006-08 | Нови архитектури: hppa, ia64, mips, mipsel, s390 | |
3.1 | сержант | 6 юни 2005 г. | 11 | ≈ 15,400 | 2008-04 | Модулен инсталатор, полуофициална поддръжка на amd64. | |
4.0 | офорт | 8 април 2007 г. | 11 | ≈ 18,000 | 2010-02-15 | Нова архитектура: amd64, отпаднала архитектура: m68k. Графичен инсталатор, преход към udev, модулен преход към X.Org. Последната актуализация 4.0r9 е издадена 2010-05-22 | |
5.0 | Лени | 14 февруари 2009 г. | 11+1 | ≈ 23,000 | 2012-02-06 | Нова архитектура/бинарен ABI: armel. Отпада поддръжката на 32-битов хардуер на SPARC. Пълна поддръжка на Eee PC. Последната актуализация 5.0.8 беше пусната 2011-01-22. | |
6.0 | стискане | 6 февруари 2011 г. | 9+2 | ≈ 29,000 | 2016-02-29 | Нови архитектури/ядра: kfreebsd-i386, kfreebsd-amd64, отпаднали архитектури: alpha, arm. eglibc в полза на glibc. | |
7 | хриптящ | 4 май 2013 г. | 13 | ≈ 36,000 | 2018-05 | ||
8 | джеси | 25-26 април 2015 г. | 10 | ≈ 43,000 | 2020-04 | ||
9 | разтягане | 17 юни 2017 г. | 10 | ≈ 52,000 | 2022-06 | ||
10 | buster | 6 юли 2019 г. | 10 | ≈ 58,000 | 2024-06 | ||
11 | bullseye | 14 август 2021 г. | 9 | 59,551 | 2026-06 |
A 11 архитектури + 1 допълнителен двоичен ABI на ARM (armel)
B 9 архитектури с ядро на Linux + 2 архитектури с ядро на FreeBSD
Поради инцидент, свързан с доставчик на компактдискове, който направи неофициална и повредена версия с етикет 1.0, официална версия 1.0 така и не беше направена.


Покритие на кутията на Дебиан 4.0
За други платформи
Дебиан е пренесен на различни архитектури или платформи. Една от версиите, базирана на версията за разработчици (sid), която е пренесена на Xbox, се нарича Xebian.
Пакет
Официалното хранилище за софтуерни пакети на Дебиан включва например UNetbootin.
Свързани страници
- Списък на дистрибуциите на Linux
Въпроси и отговори
В: Какво е Дебиан?
О: Дебиан е свободна операционна система, която е дистрибуция на операционна система, известна като операционната система GNU.
В: Какви ядра могат да се използват с Debian?
О: Ядрата, които могат да се използват с Debian, са Linux, kFreeBSD и Hurd.
В: Как се нарича комбинацията от тези ядра?
О: Комбинацията от тези ядра се нарича съответно Debian GNU/Linux, Debian GNU/kFreeBSD и Debian GNU/Hurd.
Въпрос: Дебиан ли е една от най-пълните и популярни дистрибуции на GNU/Линукс?
О: Да, това е една от най-пълните и популярни дистрибуции на GNU/Linux.
В: Има ли други дистрибуции, базирани на Debian?
О: Да, други дистрибуции, като Ubuntu, са базирани на Debian.
В: Има ли разходи, свързани с използването на операционната система?
О: Не, няма разходи, свързани с използването на тази операционна система, тъй като тя е безплатна.