Остров Александър I (Антарктида) — география, история и факти

Остров Александър, известен още като остров Александър I, Земя Александър I, Земя Александър, Архипелаг Александър I и Земля Александър I, е най-големият остров на Антарктида. Намира се в море Белингсхаузен, западно от Земя Палмър. Между острова и Антарктическия полуостров е разположен залива Маргарита (Marguerite Bay) и протокът Джордж VI (George VI Sound), който често е изпълнен с лед и свързва остров Александър със Земя Палмър. Островът образува източната граница на Уилкинс Саунд, разположен от западната му страна.

География и релеф

Дължината на остров Александър е приблизително 390 км (≈240 мили). Ширината му варира значително — около 80 км (≈50 мили) в северната част и до около 240 км (≈150 мили) в южната. Площта на острова е приблизително 49 000 км², което го прави вторият по големина необитаем остров в света след остров Девън.

Островът е предимно планински и покрит с обширни ледници и ледени полета. По източния склон се издигат няколко планински вериги, сред които Douglas Range, а височините достигат почти 3 000 м в най-високите части. По крайбрежието се редуват стръмни брегове, фиорди и по-умерено наклонени заливи, където се концентрират снежно-ледените езера и реки от топящ се сняг през по-топлите месеци.

Откриване и исторически бележки

Остров Александър е открит на 28 януари 1821 г. и е кръстен в чест на управляващия руски цар Александър I. Дълго време (до средата на XX век) островът е смятан за част от континента Антарктида. По-късни въздушни наблюдения и наземни картографски изследвания през 1930–1940-те години показват, че протокът Джордж VI представлява отделяща водна и ледена бариера, което доказва статута на Александър като остров.

В политически план териториалните претенции върху околните райони са частично претендирани от няколко държави, но спорът е поставен в контекст на Антарктическия договор, който замразява и урежда използването на континента предимно за научни цели.

Езеро Ходжсън и научни изследвания

Забележителна част от острова е езерото Ходжсън (Hodgson Lake) — бивше субглациално езеро, което е излязло изпод ледената покривка в резултат на климатични промени и локално отдръпване на ледника. Езерото е с дължина около 2 км и ширина до около 1,5 км; водният стълб достига максимална дълбочина около 93,4 m. Над водата лежи сравнително тънък лед с дебелина от приблизително 3,6 до 4,0 m. Откриването и изследването на езерото привлича внимание заради възможностите му да съхранява древни микробни общности и данни за палео-климатични условия.

Биота и човешка активност

Климатичните условия и обширните ледени полета правят острова негостоприемна среда за постоянно обитаване — на него няма постоянни населени пунктове. Крайбрежните места обаче подслоняват колонии от морски птици, пингвини и морски бозайници (тюлени и китообразни), които използват скалистите брегове и близките води за хранене и размножаване. Човешката дейност е ограничена предимно до научни експедиции, сезонни полеви лагери и геоложки/климатични проучвания.

Значение

Остров Александър е важна територия за изучаване на антарктичната геология, ледникови процеси и климатични промени. Неговите ледници, открити езера и планински вериги дават ценни данни за миналото на континента и за съвременните екологични промени в региона.