Реликтово излъчване
Космическото микровълново фоново лъчение (CMB лъчение) е лъчение в микровълновата част на електромагнитния спектър, което идва от всички посоки в космическото пространство. Известно е, че то идва от най-ранната ни детска вселена. Тъй като Вселената е много голяма, а скоростта на светлината е постоянна, знаем, че когато CMB светлината пристига от ранната Вселена, тя пристига като най-стария сигнал, който можем да открием.
По време на Големия взрив се е създало много високоенергийно лъчение. След това Вселената става все по-голяма и по-студена. Поради това високоенергийните фотони са загубили по-голямата част от първоначалната си енергия. В резултат на това сега това лъчение се намира в микровълновата част на електромагнитния спектър (микровълновата част е с доста ниска енергия). Космическият микровълнов фон е радиацията, която се движи, без да се удря в нищо, от времето, когато Вселената е станала прозрачна, около 380 000 години след Големия взрив.
Арно Пензиас и Робърт Уилсън за първи път откриват излъчването на CMB. Учените смятат, че съществуването на CMB лъчение е важно доказателство, заедно с червеното отместване, че теорията за Големия взрив е вярна.
По-късните данни се основават на космическия апарат "Планк", управляван от Европейската космическа агенция (ЕКА). Той е проектиран да наблюдава разликите в космическия микровълнов фон (КМВ) на микровълнова и инфрачервена честота с висока чувствителност и малка ъглова разделителна способност. Космическият апарат е приключил работата си, но изследователите все още анализират данните. Основният интерес е, че е налице:
"асиметрия в средните температури на противоположните полукълба на небето. Това противоречи на прогнозата на стандартния модел, според която Вселената би трябвало да е в общи линии сходна във всяка посока, в която погледнем. Освен това студеното петно се простира върху участък от небето, който е много по-голям от очакваното".
Не е известно обяснение за това.
Температурните колебания на космическия микровълнов фон (КМВ) от 7-годишните данни на сондата Wilkinson Microwave Anisotropy Probe, наблюдавани върху цялото небе. Изображението представлява проекция на температурните колебания върху небесната сфера. Средната температура е 2,725 келвинови градуса над абсолютната нула (абсолютната нула е еквивалентна на -273,15 ºC или -459 ºF), а цветовете представят малките температурни колебания, както в метеорологична карта. Червените области са по-топли, а сините - по-студени с около 0,0002 градуса
Въпроси и отговори
В: Какво представлява космическото микровълново фоново лъчение?
О: Космическото микровълново фоново лъчение (CMB лъчение) е вид електромагнитно лъчение в микровълновата част на спектъра, което идва от всички посоки в космическото пространство. Смята се, че то произхожда от най-ранната ни вселена.
Въпрос: Откъде знаем, че CMB светлината пристига като най-стария сигнал?
О: Знаем, че CMB светлината пристига като най-стария сигнал, защото Вселената е много голяма, а скоростта на светлината е постоянна. Следователно, когато достига до нас от ранната Вселена, тя е пътувала дълго време, без да се сблъска с нищо.
Въпрос: Кой пръв е открил CMB излъчването?
О: Арно Пензиас и Робърт Уилсън са първите, които откриват CMB излъчване.
В: Какви доказателства за съществуването на това лъчение дава теорията за Големия взрив?
О: Съществуването на CMB лъчението е важно доказателство, заедно с данните за червеното отместване, което подкрепя теорията за Големия взрив.
В: Какво е трябвало да наблюдава космическият апарат "Планк"?
О: Космическият апарат "Планк" беше проектиран да наблюдава разликите в космическия микровълнов фон на микровълнова и инфрачервена честота с висока чувствителност и малка ъглова разделителна способност.
Въпрос: Какви неочаквани открития са открити от изследователите, които анализират данните от космическия апарат "Планк"?
О: Изследователите, анализиращи данни от космическия апарат "Планк", откриха асиметрия в средните температури на противоположните полукълба на небето, което противоречи на прогнозите на стандартния модел, според който Вселената би трябвало да е в общи линии сходна във всяка посока, в която гледаме. Освен това те откриха и студено петно, простиращо се върху участък от небето, който е много по-голям от очакваното и който засега няма обяснение.
