Компенсация (психология)
В психологията компенсацията е начин, по който хората прикриват нещо, което не могат да правят добре, като правят нещо друго много добре. Може дори да не осъзнават, че го правят. Компенсацията може да скрие реални или въображаеми проблеми и лична или физическа непълноценност. В действителност обаче тя не решава причината за проблема. Положителните компенсации могат да помогнат на човека да преодолее трудностите. Негативните компенсации обаче не го правят и дори могат да задълбочат проблемите.
Съществуват два вида отрицателна компенсация:
- Свръхкомпенсация, при която човек има за цел да постигне превъзходство. Това води до стремеж към власт, доминация, самооценка и самоподценяване.
- Недостатъчната компенсация, която включва искане на помощ, води до липса на смелост и страх за живота.
Добре познат пример за свръхкомпенсация на неуспехите може да се види при хора, които преминават през криза на средната възраст. Наближавайки средната възраст, много хора (особено мъже) нямат енергия да поддържат психологическите си защити, включително компенсаторните си действия.
Произход
Алфред Адлер, основател на индивидуалната психология, използва думата компенсация във връзка с чувството за малоценност. В книгата си "Изследване на органната непълноценност и нейната физическа компенсация" (1907 г.) той пише, че ако човек се чувства непълноценен (слаб), той (обикновено) се опитва да компенсира това някъде другаде.
Причината Адлер да изследва това е неговият собствен опит. Той е бил срамежлив и въпреки това се е насилвал да изнася лекции.
Адлер "пренася" тази идея за компенсация и върху обучението на психиатри.
Културни последици
Според теорията за компенсацията нарцистичните хора прикриват чувството си на ниска самооценка, като:
- говорене "високо"
- осъществяване на контакт с лица, на които се възхищават
Нарцистичните деца се опитват да компенсират ревността и гнева си, като фантазират за:
- мощност
- красота
- богатство
Кристофър Лаш, американски историк и социален критик, пише в книгата си "Културата на нарцисизма" (1979 г.), че северноамериканското общество през 70-те години на ХХ век е нарцистично. Нарцистичното общество:
- боготвори потреблението
- страх от зависимост, стареене и смърт.
Затова той е "очарован" от славата.
Потреблението може да бъде пример за компенсация (вж. проучването на Allison J. Pugh: From compensation to 'childhood wonder'). Примери:
- използване на стоки за предаване на човешки взаимоотношения.
- родителите да компенсират "лошите" условия (бедност, насилие...), в които са живели.
- родителите компенсират "лошите" условия (развод, ...), които са причинили на децата.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява компенсацията в психологията?
О: Компенсацията е начин, по който хората прикриват нещо, което не могат да правят добре, като правят нещо друго изключително добре.
В: Може ли човек да осъзнае своята компенсация?
О: Не, човек може дори да не осъзнава, че използва компенсация.
В: Компенсацията решава ли причината за проблема?
О: Не, компенсацията не решава причината за проблема, а само я прикрива.
В: Може ли положителната компенсация да помогне на човек да преодолее трудностите?
О: Да, положителните компенсации могат да помогнат на човека да преодолее трудностите.
Въпрос: Кои са двата вида отрицателни компенсации?
О: Двата вида отрицателни компенсации са свръхкомпенсация и недостатъчна компенсация.
В: Какво представлява свръхкомпенсацията?
О: Свръхкомпенсация е, когато човек има за цел да получи превъзходство, което го води до желание за власт, доминация, самочувствие и самооценка.
В: Какъв е примерът за неуспешна свръхкомпенсация?
О: Пример за неуспешна свръхкомпенсация може да се види при хора, които преминават през криза на средната възраст, когато им липсва енергия да поддържат психологическите си защити, включително компенсаторните си действия.
