Реджиналд Грей, 3-ти барон Грей дьо Рутин (ок. 1362 г. - 30 септември 1440 г.) е английски благородник и мощен маркшиален владетел на границата с Уелс (т.нар. Welsh Marches). Той наследява баронската титла след смъртта на баща си през юли 1388 г. и като местен управител и военачалник играе значителна роля в поддържането на английската власт в северен Уелс. Реджиналд Грей е свързван най-вече със съдебния и военно-политически конфликт с Оуейн Глиндър, който впоследствие се превръща в централна причина за избухването на уелското въстание в началото на XV в.

Роля и отговорности като маркшиал

Като барон в Северния марш, Грей има широки правомощия и задължения от името на короната. Тези задължения включват:

  • изпълнение на кралските искания и свикване на местните благородници, рицари и техните отряди за военна служба;
  • поддържане на крепости и опазване на границата срещу въоръжени нападения и бунтове;
  • осъществяване на съдебна власт и решаване на спорове за земи и права в пограничните райони;
  • събиране на данъци и фиансови вноски, необходими за военните операции и администрацията.
Тази комбинация от военни, съдебни и административни функции дава на маркшиалите значително влияние, но също ги поставя в постоянен конфликт с местните уелски владетели и претенденти за земи.

Спорът с Оуейн Глиндър и връзката с въстанието

Срещите и съдебните спорове между Грей и Оуейн Глиндър (Оуейн Глиндŵr) за собственост и владения са продължителни и ожесточени. По време на управлението на крал Ричард II някои съдебни решения са в полза на Глиндър, но при възкачването на Хенри IV ситуацията се променя и Грей получава контрол над спорания терен. Според съвременни хроники и по-късни изследвания, поведението на Грей — включително претенции към земи, обвинения в неправомерни действия при воденето на делата и спорни административни постъпки (например обвинения, че е задържал или закъснял със свикването на служители или доставянето на документи) — е допринесло за ескалацията на напрежението.

Това напрежение бележи началото на въстанието на Глиндър през 1400 г., което бързо прераства в широко национално движение за независимост и устойчиво въоръжено противопоставяне срещу английската власт в Уелс. В хода на въстанието са извършвани нападения срещу имения и замъци на маркшиали като Грей, а конфликтът остава един от ключовите елементи в историята на уелското съпротивление.

Последни години и наследство

Реджиналд Грей умира на 30 септември 1440 г. Неговият дълъг живот и дейност като маркшиал оставят сложен наследствено-политически отпечатък: той е възприеман от английската хронистика като представител на короната в пограничната политика, а уелската традиция го запомня като противник, чийто действия са допринесли за въстанието на Оуейн Глиндър. Неговата титла и имоти преминават към наследниците му, а името му остава свързано с драматичния период на англо-уелските отношения в началото на XV век.

Бележка: За детайли относно конкретни дела, битки и административни постове на Реджиналд Грей е добре да се консултират специализирани исторически трудове и първични източници, тъй като част от събитията са описани различно в средновековните хроники и по-късната историография.