Огдоад — осемте богове на Хермополис в египетската митология

Огдоад — мистичните осем божества на Хермополис: история за жаби и змии, хаос, сътворение и древни сили в египетската митология.

Автор: Leandro Alegsa

В египетската митология Огдоад е група от осем божества, почитани в Хмуну (гръцк. Хермополис). Тази осмица участва в местните космогонични представи за сътворението и често е описвана в гробни текстове и магически формули от Средното и Новото царство. Боговете на Огдоад най-често са изобразявани като хора с животински глави или като самостоятелни змии и жаби; в традиционната иконография мъжете имат жабешки глави, а жените — змийски. Те са организирани в четири двойки мъже–жени и в митологичните разкази представляват първичните сили на хаоса и предсътворенческия космос.

Имена и значения

  • Нун и Наунет — символизират първичните води (първоначалния океан, от който възниква всичко).
  • Амун и Амаунет — олицетворяват невидимостта или скритото начало (в някои варианти асоциирани с „тайнственото“ или „скритото“ божество).
  • Хех и Хаует — представят безкрайността, многобройността и вечността.
  • Кек и Каукет — personificират мрака, нощта и първичната неяснота.

Женските форми често носят окончанията „-ет“ (например Наунет, Амаунет), което е типично за египетската граматика при имената на богини. Значенията на имената могат да варират според периода и текста — в някои източници акцентът е върху космическата функция, в други — върху магически или символични аспекти.

Роля в мит за сътворението

Египтяните вярвали, че преди светът да се образува е имало безкрайна водна маса и хаос. В този първичен хаос живеел Огдоадът на Хмуну. Според местните митове силите на Огдоада подпомагали появата на първичния възвишен хълм (първичната могила, benben), от който впоследствие се появява слънцето или слънчевото яйце. В някои версии двойките от Огдоада създават „яйце“ или породяват младото слънце — акт, чрез който се поставя началото на реда и времето. Тези представи стоят в основата на египетския мит за сътворението на света.

Иконография и символика

Често боговете от Огдоада са изобразявани като:

  • фигури с жабешки глави (мъжете) и змийски глави (жените);
  • двойки змии или жаби без човешко тяло;
  • символи, сочещи към водата, мрака, безкрайността и невидимото.

Фигурата на жабата в Египет е свързана с жизнената сила и плодородието, докато змията носи идеи за сила, защита и първична мъдрост. Комбинацията от тези символи подчертава взаимодопълняемостта на противоположностите в предсътворенческия хаос.

Култ и значение в религиозната практика

Огдоадът е централна традиция в култа на Хмуну/Хермополис и е важна за местните космогонични митове. В по-късни периоди част от функциите на Огдоада се пренесоха или синкретизираха с други богове, когато нови култови центрове и божества добиха предимство — например възходът на Амун и соларните култове. В гробни и магически текстове Огдоадът често се споменава като стара, почти „първична“ сила, която продължава да подкрепя реда: символично те „задържат“ течението на света, включително и редовното възраждане на слънцето и на река Нил, благодарение на което е възможен животът.

В някои източници се говори, че след като функцията на сътворението е изпълнена, божествата на Огдоада „умират“ или се отдръпват в отвъдното, но продължават да поддържат космическия ред.

Късни интерпретации и връзки с други божества

Един от ранните изследователи на египетската религия, Е. A. Уолис Бъдж (E. A. Wallis Budge), предполагал, че поради асоциацията на Огдоада с нилските и предсътворенчески сили Кек и Каукет може да са имали връзки с местни нилски божества като Хнум и Сатет или с богове на Нил (например Хапи) на остров Абу (Елефантина). Тези хипотези са исторически интерпретации и в научната литература се разглеждат като възможни, но не са окончателно доказани; съчетаването и асимилирането на божества е честа практика в древноегипетската религия.

Значение за разбирането на египетската митология

Огдоадът и представите от Хермополис дават ключ за разбирането на начина, по който древните египтяни мислели за произхода на света: като за процес на отделяне на реда от първичния хаос, при който водата, мракът, невидимото и безкрайността са основни компоненти. Тези идеи присъстват както в литературни и религиозни текстове, така и в образното изкуство и ритуала, и оказват влияние върху по-късни митологични схеми в Египет.

В резюме: Огдоадът не е просто група богове, а цял символичен модел — осем сили, които обрисуват първичното състояние на света и участват в митологичния преход към устроен космос и цикъла на слънцето и Нил.

Въпроси и отговори

В: Кои са Огдоад в египетската митология?


О: Огдоад са група от осем божества, почитани в Хермополис.

В: Как изглеждат боговете на Огдоад?


О: Боговете на Огдоад най-често са виждани като хора с глави на животни или просто са изобразявани като змии и жаби.

В: Как са били подредени Огдоад?


О: Огдоад са били подредени в четири двойки мъже-жени, като мъжете са били свързани с жаби, а жените - със змии.

В: Каква е историята на Огдоад в египетския мит за сътворението на света?


О: В египетския мит за сътворението на света се казва, че преди светът да се образува, е имало водна маса от тъмен, безпосочен хаос. В този хаос живял Огдоад от Хмуну (Хермополис).

Въпрос: Кои са били членовете на Огдоад?


О: Членовете на Огдоад били Нун и Наунет (вода), Амун и Амаунет (невидимост), Хе и Хаует (безкрайност) и Кек и Каукет (мрак).

Въпрос: Какво представляват Кек и Каукет?


О: Кек и Каукет представляват тъмнина и неяснота.

В: Каква е ролята на Огдоад в египетския мит за сътворението?


О: Огдоад са първоначалните велики богове на Иуну (Он, Хелиополис), където се смята, че са помогнали за сътворението, след което са умрели и са се оттеглили в страната на мъртвите, където са продължили да карат река Нил да тече и слънцето да изгрява всеки ден.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3