Беримбау — бразилски еднострунен перкусионен музикален лък на капоейра

Открийте беримбау — бразилски еднострунен перкусионен музикален лък с африкански корени, ритъмът който диктува капоейра; история, конструкция и уникално звучене.

Беримбау (португалско произношение: [beɾĩˈbaw]) е еднострунен перкусионен инструмент, музикален лък, от Бразилия. Произхождащ от Африка, където е носил различни имена и форми, беримбау е адаптиран в Бразилия и става централна част от музикалната и ритмичната практика на афробразилското бойно изкуство капоейра. В капоейра беримбау определя темпото и характера на играта в „рода“: колкото по-бързо свири беримбау, толкова по-бързо се движат капоейристите, а смяната на ритъма и мелодията променя динамиката и стила на срещата.

Устройство и основни части

Беримбау е сравнително прост по конструкция, но звуковите му възможности са големи. Основните части са:

• verga — дървеният лък (обикновено изработен от дърво като бириба или друго еластично дърво);
• arame — металната струна (често направена от тел, рециклиран от автомобилна гума);
• cabaça (калебаса) — куха сушена тиква, поставена като резонатор и прикрепена към лъка;
• dobrão — плосък обект (монета или камък), който се държи с лявата ръка и при допир към струната променя височината и тембъра;
• baqueta — тънка пръчка или палка, с която се удря струната;
• caxixi — малка плетена дрънкалка, често държана в същата ръка с баqueta и дава допълнителен перкусионен ефект.

Техника на изпълнение

Беримбау се държи вертикално, като изпълнителят поддържа в едната ръка лъка и резонатора, а с другата ръка удря струната с baqueta и манипулира dobrão или с пръсти, за да модифицира тона. Звуците се получават чрез удар по струната и промяна на резонанса чрез приближаване или отдалечаване на cabaça от тялото, както и чрез натиск на dobrão върху струната (получават се по-ниски и по-високи тонове, „отворени“ и „затворени“ звуци). Често в ръката със baqueta се държи и caxixi, който добавя постоянен шумен ритъм към основния тон.

Роли и видове беримбау

В традиционния ансамбъл на капоейра се използват няколко беримбау с различни размери и функции:

• Гунга (gunga) — най-ниският, басов инструмент, който задава основния ритъм и пулс;
• Мидио (medio) — среден по височина тон, често води взаимодействието между гунга и виола;
• Виола (viola) — най-високият и най-ориентиран към мелодичните вариации, използван за украсяване и импровизация.

Репертоар и стилове

Беримбау свири различни ритми и мелодични модели, наречени на португалски „toques“. Някои от най-разпространените тоукеси в капоейра включват Angola, São Bento Grande, Banguela, Iuna и други. Всеки toque оформя специфична атмосфера и определя дали играта в роята ще бъде по-бавна и техническа (Angola) или по-бърза и акробатична (São Bento Grande).

Културно значение и използване

Беримбау не е само музикален инструмент — той е символ на капоейра и на афробразилската култура. Чрез песните, които съпровождат инструмента (латадиняс, корридос и припеви), се предават истории, послания и импровизации между участниците. Освен в капоейра, беримбау се използва и в съвременни музикални експерименти, в етномузикологията и като солов инструмент в различни жанрове.

Материали и съвременни практики

Традиционно беримбау е направен от естествени материали (дърво, тиква, метална струна), но днес някои майстори експериментират с различни видове дървесина, синтетични струни и резонатори. Въпреки модернизациите, основната техника и функция в капоейра остават непроменени — инструментът продължава да бъде центърът на ритъм, музика и социално взаимодействие в „рода“.

Забележка: Имената на части и тоукеси често се използват на португалски (например verga, arame, cabaça, dobrão, baqueta, caxixi; gunga, medio, viola), тъй като са установени термини в практиката на капоейра и музикалната литература.

Търсене по буква