Алойз Бенац (1914–1992) — босненско-херцеговински археолог и историк

Алойз Бенац — водещ босненско-херцеговински археолог и историк; изследвания на праисторията и ключови разкопки, директор на Националния музей и университетски професор.

Автор: Leandro Alegsa

Алойз Бенац (Плехан, Дервента, 20 октомври 1914 г. - Сараево, 6 март 1992 г.) е босненско-херцеговински археолог и историк, считан за един от водещите изследователи на праисторията на Западните Балкани през втората половина на XX век. Неговата работа съчетава полеви разкопки, методологична систематизация и институционално организиране на археологическите изследвания в региона.

Кратка биография

След Втората световна война Бенац започва дългогодишна професионална дейност в Националния музей на Босна и Херцеговина, където работи от 1947 до 1967 г. и е директор от 1957 до 1967 г. През 1968 г. приема академична позиция като професор по археология и древна история във Философския факултет на Сараевския университет, където преподава до 1978 г. По-късно е сред основателите и първите ръководители на Центъра за балкански изследвания към Академията на науките и изкуствата на Босна и Херцеговина (ANUBiH): генерален секретар на центъра от 1971 до 1977 г. и председател от 1977 до 1981 г.

Научна дейност и принос

Бенац съсредоточава изследванията си върху праисторията на Западните Балкани, с акцент върху неолитните, меднокаменни (енеолитни) и бронзовите култури в региона. Той допринася за:

  • систематичното проучване и хронологичното разграничаване на праисторически култури в Босна и съседните територии;
  • популяризирането и прилагането на съвременни полеви методи (стрaтиграфия, типологичен анализ и интеграция на научни хронологични методи) в археологическата практика;
  • организацията и развитието на институции и експедиции, които улесняват дългосрочни проучвания и обучение на млади археолози;
  • публикуване на многобройни статии и монографии, както и редактиране и участие в научни форуми, посветени на балканската праистория.

Избрани разкопки и проучвани обекти

Под негово ръководство или с негово участие са провеждани системни археологически разкопки на важни праисторически местности, сред които:

  • Арнаутовичи (Високо) — голям праисторически комплекс със запазени неолитни и по-късни пластове;
  • Цървена Стиена (Черна гора) — пещерно селище с богата последователност от праисторически култури;
  • Хрустовача в Хрустово (Сански мост) — обект с археологични находки от различни периоди на праисторията;
  • Обрe I и II (Какандж) — селищни и погребални комплекси, важни за реконструиране на местните културни трансформации;
  • Зекови (Приедор) — археологически комплекс с находки, допринасящи за познанието за местните праисторически общности;
  • Зелена Печина в Благай (Мостар) — пещерно проучване, което дава данни за праисторическите стопански и ритуални практики.

Преподавателска и институционална дейност

Като професор в Сараевския университет Бенац обучава няколко поколения археолози и исторически изследователи. Неговата работа в Националния музей и впоследствие в Центъра за балкански изследвания укрепва научните връзки в Югоизточна Европа и подпомага координацията на полеви проекти и публикации.

Наследство

Научното наследство на Алойз Бенац включва архиви, полеви дневници, публикации и доклади, които остават ценен ресурс за изследване на праисторията на Балканите. Неговата институционална дейност — подобряване на музейната практика, създаване на изследователски структури и обучение на млади специалисти — има трайно отражение върху развитието на археологията в Босна и Херцеговина и в региона като цяло.

Темите, които най-често присъстват в неговите изследвания, включват праисторическите населени места, материалната култура на неолитните и бронзовите общности, регионалните контакти в праисторическия период и методологичните подходи към хронологията и стратиграфията.

Свързани страници

  • Списък на учени

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Альоша Бенац?


О: Алойз Бенац е босненско-херцеговински археолог и историк.

В: Къде е работил от 1947 до 1967 г.?


О: От 1947 г. до 1967 г. е работил в Националния музей на Босна и Херцеговина.

В: Каква е била ролята на Бенац в Националния музей на Босна и Херцеговина?


О: От 1957 г. до 1967 г. той е директор на Националния музей на Босна и Херцеговина.

Въпрос: Къде Бенац заема професорска длъжност в областта на археологията и древната история?


О: Бенац става професор по археология и древна история във Философския факултет на Университета в Сараево.

В: Кога Бенац става основател и първи директор на Центъра за балкански изследвания?


О: Бенац става основател и първи директор на Центъра за балкански изследвания в рамките на Академията за науки и изкуства на Босна и Херцеговина (ANUBiH).

В: Какъв е бил фокусът на изследванията на Бенац?


О: Изследванията на Бенац бяха насочени към праисторията на Западните Балкани.

В: На кои обекти Бенац провежда многобройни систематични археологически разкопки?


О: Бенац е предприел многобройни систематични археологически разкопки на обекти, сред които Арнаутовичи (Високо), Цървена Стиена (Черна гора), Хрустовача в Хрустово (Сански мост), Обре I и II (Какандж), Зекови (Приедор), Зелена Печина в Благай (Мостар) и др.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3