Минна авария в Копиапо 2010 — срутване на мина Сан Хосе и 33 спасени миньори

Минната авария в Копиапо от 2010 г. е минна авария, станала на 5 август 2010 г., когато се срутва медно-златната мина Сан Хосе, близо до Копиапо, Чили. При нея 33 миньори остават блокирани на около 700 метра под земята.

Мината Сан Хосе (Mina San José) се намира на около 45 км северно от Копиапо, в регион Атакама. Миньорите са затрупани на около 700 метра дълбочина и на около 5 километра от входа на мината. В миналото в мината е имало инциденти, включително един смъртен случай. В доклад на чилийското правителство от юли 2010 г. се казва, че собствениците на мината не са "укрепили покрива". Липсата на укрепване "е довела до по-ранно срутване на покрива". Съществуват спорове относно причините, поради които мината не е била затворена по-рано.

Откриване на живите и първоначална връзка

След интензивни търсения и сондиране на 22 август 2010 г. спасителните екипи успяват да установят контакт с група, намираща се в недостъпна част на мината. По тънка сонда с диаметър около 65 мм е прокаран кабел, чрез който са били доставяни храна, вода, лекарства, радио и камерa, както и писма от близки. Откриването идва 17 дни след срутването, по-късно се установява, че миньорите са успели да организират оцеляване в естествено възникнала въздушна камера.

Операция по спасяване

Чилийското правителство координира мащабна спасителна операция с участието на местни и чуждестранни специалисти, големи сондажни машини и инженерни екипи. Работата вървяла паралелно по три различни сондажни проекта, известни като План A, План B и План C, с цел да се пробие достатъчно широк канал до мястото, където се намират миньорите.

За финалната фаза на спасяването е конструирана специална спасителна капсула, наречена Fénix. Капсулата е проектирана да премине през вертикален канал с диаметър около 54 см и да изведе един по един блокираните миньори на повърхността. Всеки изкаран миньор е получавал медицинска и психологическа помощ веднага след достигането на открито.

Резултат и хроология

• 5 август 2010 г. — срутване на мината и затрупване на 33 работници.
• 22 август 2010 г. — установен е контакт с групата и започнала доставката на остраховки, храна и лекарства през тънка сонда.
• 12–13 октомври 2010 г. — реализирана е финалната вертикална сонда и започва извеждането на миньорите с капсулата Fénix. На 13 октомври 2010 г. Флоренсио Авалос е първият миньор, който излиза на повърхността.
• В рамките на няколко часа всички 33 миньори са изведени, преживели общо около 69 дни под земята.

Международна помощ и отзвук

Операцията привлече внимание и помощ от множество страни и организации. Специалисти и оборудване от САЩ, Канада, Австралия, Южна Африка и други държави подпомогнаха сондажните работи и медицинската грижа. NASA предостави консултации относно психологическата подкрепа и симулационната подготовка за работа в затворени пространства. Случаят получи огромен медиен интерес — хиляди журналисти и милиони зрители по целия свят следяха в реално време какво се случва.

Медицинско и социално възстановяване

След измъкването всички спасени миньори преминаха през обширни медицински прегледи. Мнозина страдаха от загуба на тегло, кожни и оптични проблеми поради липсата на слънчева светлина, както и от психологически последствия след дългия период на изолация. Държавни и частни организации осигуриха последваща медицинска и социална помощ, реализираха се програми за рехабилитация и психологическа подкрепа.

Разследване и последици

Случаят породи сериозни критики към регулаторите и собствениците на мината. Властите и прокуратурата започнаха разследване за причините на срутването и заради нарушения на безопасността. Доклади посочиха недостатъчно укрепване и лош контрол на условията в мината, което доведе до обществен дебат за правилата за безопасност в чилийската минна индустрия.

Културно влияние и памет

Историята на 33-те миньори се превърна в символ на човешка издържливост и международно сътрудничество. За събитието са издадени книги, направени са документални филми и игралният филм "The 33" (2015) разказва за преживяното от групата. Много от участниците в инцидента получиха обществена подкрепа и признание, а имената им останаха в националната памет на Чили.

Наследство

Минната авария в Копиапо подчерта значението на стриктния контрол на безопасността в минната индустрия и доведе до по-стриктни регулации и инспекции в Чили и извън нея. Тя също така демонстрира колко критични са международните ресурси и експертиза при справяне с големи спасителни операции.

Независимо от споровете около причините и отговорността, спасителната операция към Сан Хосе остава един от най-умелите и драматични примери за успешен масов спасителен риск в модерната история.

Въпроси и отговори

В: Кога се случи аварията в мината в Копиапо?

В: Колко миньори бяха затрупани при аварията?

В: Къде се намира мината Сан Хосе?

В: Колко дълбоко са били затрупани миньорите под земята?

В: Защо се е случило срутването в мината?

В: Имало ли е аварии в мината в миналото?

В: Кой е първият спасен миньор?

Търсене по буква