Уилма Пърл Манкилър (на чероки: ᎠᏥᎳᏍᎩ ᎠᏍᎦᏯᏗᎯ; 18 ноември 1945 г. – 6 април 2010 г.) е първата жена, избрана за главен вожд (Principal Chief) на голямо индианско племе — Нацията чероки. Тя се утвърждава като водеща фигура в развитието на племето, посвещавайки живота си на подобряване на здравеопазването, образованието, икономическите възможности и културното съхранение в черокийската общност.

Ранен живот и активизъм

Манкилър е родена в Оклахома в семейство от черокийски произход. Като млада жена преживява принудителни миграции и социални предизвикателства, които оформят нейния ангажимент към обществената работа. През 1960-те и 1970-те години тя се включва в градски инициативи и в движения за права на коренните американци в Калифорния, работи по програми за общностно организиране и инфраструктурни проекти в бедни индиански общности.

Връщане в Оклахома и влизане в племенното управление

През 1970-те Манкилър се завръща в Оклахома, където започва да прилага придобития опит в местни проекти за подобряване на водоснабдяването, жилищата и образованието. През 1977 г. е избрана за заместник-главен вожд (deputy chief) на Нацията чероки. По време на този период и в следващите години нейният подход — съсредоточен върху участие на общността, планиране „отдолу-нагоре“ и изграждане на институции — укрепва доверието към нея като лидер.

Избор за главен вожд и ключови постижения

Манкилър поема функцията на главен вожд след напускане на предшественика си и официално е избрана за тази длъжност през 1987 г. Като главен вожд тя реализира редица значими политики и програми, сред които:

  • масова регистрация и възстановяване на членството в Нацията чероки, в резултат на което много хора възстановяват или получават официално племенно гражданство;
  • подобряване на здравните услуги и разширяване на медицински програми за племето;
  • създаване на работни места и подкрепа за икономическо развитие, включително подкрепа за малки предприятия и инфраструктурни проекти;
  • инвестиции в образованието и програми за повишаване на грамотността;
  • инициативи за запазване и възраждане на езика и културните традиции на чероки.

Сред създадените от нея институции е и Институтът за черокистка грамотност (Institute for Cherokee Literacy), насочен към запазване на езика и обучението по писменост на чероки (включително използването на слоговата система на Секвоя).

Признание и наследство

Манкилър е международно призната като символ на женското лидерство и активизъм сред коренните народи. През 1993 г. е въведена в Националната женска зала на славата (National Women's Hall of Fame). През 1998 г. получава Президентския медал на свободата (Presidential Medal of Freedom) — едно от най-високите граждански отличия в Съединените щати, за приноса ѝ към общностите и за защитата на правата на индианците.

Тя също така остава автор и говорител, които разказват за опита и визията на чероките; нейната автобиография и многобройни публични изказвания вдъхновяват следващите поколения лидери и активисти.

Личен живот и смърт

Манкилър е известна не само като политически лидер, но и като човек, който работи непосредствено с общностите — често заедно със съпруга си и екипа от местни активисти. На 6 април 2010 г. тя умира от рак на панкреаса. След смъртта ѝ наследството ѝ продължава чрез институциите и програмите, които тя помогна да бъдат изградени, както и чрез вдъхновението, което дава на жени и коренни лидери по целия свят.