Уилям Холман Хънт ОМ (2 април 1827 г. - 7 септември 1910 г.) е английски художник, един от основателите на прерафаелитското братство.
Хънт участва в създаването на движението на прерафаелитите през 1848 г., след като се запознава с поета и художника Данте Габриел Росети. Заедно с Джон Еверет Мийо те търсят нов път в изобразителното изкуство — да съживят живописта чрез по-голяма искреност, детайлност и преданост към природата. Прерафаелитите предпочитат подробно наблюдение на природния свят и реалистично изобразяване в дух на преданост към истината; този почти религиозен подход е вдъхновен от духовните качества на средновековното изкуство и се поставя в опозиция на рационализма на Ренесанса, какъвто е Рафаел.
Биография и ранна кариера
Роден в Лондон, Хънт получава художествено образование и бързо се утвърждава като привърженик на новите идеи за детайл и символика в живописта. През първите години след основаването на братството неговите картини често са посрещани с враждебност от консервативната критика — смятани са за прекалено натуралистични, „тромави“ или нелеко естетически приемливи. Все пак именно този натурализъм и вниманието към детайла привличат вниманието към сцените от съвременния селски и градски живот, които Хънт изобразява в някои от ранните си творби.
Основни теми и значими творби
Сред ранните му известни творби са подобни на жанрови сцени като "Наемният пастир" и "Пробуждащата се съвест", но най-голямата известност му донасят религиозните картини, в които съчетава библейска тематика с прецизна наблюдателност и силна символика. Една от най-известните му композиции е "Светлината на света" (1851–1853), първата версия на която се намира в параклиса на колежа "Кебъл" в Оксфорд. По-късна, голяма версия на същата тема обикаля изложби по света и дълго време е показвана в катедралата "Сейнт Пол".
Пътувания до Светите земи и религиозните серии
В средата на 50-те години на XIX в. Хънт заминава за Светите земи в търсене на автентични мотиви и материали за своите религиозни композиции. Той заявява намерението да "използвам силите си, за да направя по-осезаеми историята и учението на Исус Христос". Там рисува някои от най-известните си платна като "Козелът за отпущане" (The Scapegoat), "Намирането на Спасителя в храма" и "Сянката на смъртта", както и множество пейзажи и етюди от региона. Опитът да рисува на място в пустинята и край Мъртво море му дава уникални наблюдения върху светлината и атмосферата, които използва в композициите си.
Илюстрации на поезия и литературни сюжети
Освен религиозни и жанрови сцени, Хънт илюстрира и литературни произведения — сред известните са работите му по поетични сюжети като "Изабела, или гърнето на Василий" (по Кийтс) и "Дамата от Шалот" (по Тениън). В тези творби той съчетава наративност с внимание към символа и детайла, което прави картините му разпознаваеми и въздействащи.
Стил, метод и влияние
Хънт се отличава с изключителна прецизност в детайла, наситена палитра и иновативна работа със светлината — качества, които впоследствие оказват влияние не само върху прерафаелитското движение, но и върху по-широкото развитие на британската живопис. Той често работи на открито (plein air) при изучаването на природата и използва символни детайли, които обогатяват повествованието на картината.
По-късни години и наследство
През живота си Хънт преживява както критика, така и широко признание. Някои от религиозните му картини стават иконични за викторианската религиозна култура. В крайна сметка художникът получава множество почести и признания, а творбите му влизат в колекции и музеи в Обединеното кралство и по света. В един етап от живота си той дори построява собствена къща в Йерусалим, където прекарва време в творческа работа и изследване на местния пейзаж и бит.
Рекордът му на търг е 1 700 000 паунда, поставен на 11 февруари 1994 г. в Сотбис, Лондон, за умалената версия на творбата му "Сянката на смъртта" от 1873 г.
