Уилям Холман Хънт
Уилям Холман Хънт ОМ (2 април 1827 г. - 7 септември 1910 г.) е английски художник, един от основателите на прерафаелитското братство.
Хънт създава движението на прерафаелитите през 1848 г., след като се запознава с поета и художника Данте Габриел Росети. Заедно с Джон Еверет Мийо се опитват да съживят изкуството. Предпочитат подробното наблюдение на природния свят в дух на преданост към истината. Този почти религиозен подход е повлиян от духовните качества на средновековното изкуство. Той е в опозиция на рационализма на Ренесанса, какъвто е Рафаел.
Първоначално творбите на Хънт нямат успех и са широко атакувани в художествената преса. Смятаха ги за тромави и грозни. Въпреки това той е забелязан заради натуралистичните сцени от съвременния селски и градски живот, като "Наемният пастир" и "Пробуждащата се съвест". Известност обаче придобиват религиозните му картини - първоначално "Светлината на света" (1851-1853 г.), която сега се намира в параклиса на колежа "Кебъл" в Оксфорд; по-късната версия (1900 г.) обикаля света и сега се намира в катедралата "Сейнт Пол".
В средата на 50-те години на XIX в. Хънт заминава за Светите земи в търсене на материал за повече религиозни творби и за да "използвам силите си, за да направя по-осезаеми историята и учението на Исус Христос". там той рисува "Козелът за отпущане", "Намирането на Спасителя в храма" и "Сянката на смъртта", както и много пейзажи от региона. Хънт рисува и много творби по стихове, като "Изабела, или гърнето на Василий" и "Дамата от Шалот". В крайна сметка той построява собствена къща в Йерусалим.
Рекордът му на търг е 1 700 000 паунда, поставен на 11 февруари 1994 г. в Сотбис, Лондон, за умалената версия на творбата му "Сянката на смъртта" от 1873 г.
Наемният овчар, 1851 г.
Дамата от Шалот (1905)
Художествен стил
Картините му се отличават с голямо внимание към детайлите, ярки цветове и сложна символика. Тези особености са повлияни от трудовете на Джон Ръскин и Томас Карлайл, според които светът трябва да се чете като система от визуални знаци. За Хънт дългът на художника е да разкрие съответствието между знак и факт. От всички членове на Братството на прерафаелитите Хънт остава най-верният на техните идеали през цялата си кариера. Винаги се е стремял да постигне максимална популярност и публична видимост на творбите си.
В крайна сметка му се налага да се откаже от рисуването, тъй като заради влошеното си зрение не може да постигне желаното качество. Последните му големи творби - "Дамата от Шалот" и голяма версия на "Светлината на света" - са завършени с помощта на неговия асистент Едуард Робърт Хюз.
Галерия
· 
Покръстено британско семейство, приютило християнски мисионер от преследването на друидите (1850)
· 
Пробуждащата се съвест (1853)
· 
Светлината на света (1854)
· 
Намирането на Спасителя в храма (1860)
· 
Неуслужливият съсед (1895)
· 
Чудото на свещения огън (1899)
Въпроси и отговори
В: Кой е Уилям Холман Хънт?
О: Уилям Холман Хънт е английски художник и един от основателите на прерафаелитското братство.
В: Какво са се стремили да направят Хънт и Джон Еверет Мийлис?
О: Хънт и Джон Еверет Мийо се стремят да съживят изкуството, като предпочитат подробното наблюдение на естествения свят в дух на преданост към истината.
В: Как първоначално са били приети техните произведения?
О: Първоначално творбите им не са успешни и са широко атакувани в художествената преса, че са тромави и грозни.
В: Коя е най-известната му творба?
О: Най-известната му творба е "Светлината на света" (1851-1853 г.), която сега се намира в параклиса на колежа "Кебъл" в Оксфорд; по-късната ѝ версия (1900 г.) е обиколила света и сега се намира в катедралата "Сейнт Пол".
Въпрос: Къде е пътувал, за да намери материал за повече религиозни произведения?
О: Пътува до Светите земи в търсене на материал за още религиозни произведения.
В: Какви други видове картини е създал?
О: Той рисува и много произведения по стихове, като "Изабела или гърнето на Василий" и "Дамата от Шалот".
В: Какъв е рекордът му на търг?
О: Рекордът му на търг е 1 700 000 паунда, поставен в Sotheby's, Лондон, на 11 февруари 1994 г., за намалената версия на творбата му "Сянката на смъртта" от 1873 г.
