Сюзън Браунмилър (родена на 15 февруари 1935 г.) е американска радикална феминистка, журналистка и активистка. Тя е най-известна с пионерската си книга върху политиката на изнасилването "Срещу нашата воля: Мъжете, жените и изнасилването" (1975 г.), в която формулира тезата, че изнасилването трябва да се разбира не само като индивидуално сексуално престъпление, а като политически инструмент за поддържане на мъжкото господство. Браунмилър твърди, че до този момент изнасилването е било дефинирано предимно от мъжете и техните институции, а не от жените и техния опит, и че заплахата от изнасилване се използва, за да държи всички жени в състояние на страх. Нейната работа довежда до широк обществен дебат и оказва влияние върху начина, по който се разглеждат и законодателно, и обществено престъпленията от сексуален характер.

Ранни години и граждански активизъм

Браунмилър участва и в борбата за граждански права. Тя се присъединява към CORE по време на движението за седящи стачки и е доброволец в Лятото на свободата през 1964 г. Тези преживявания въвличат Браунмилър в директна активистка работа и оформят нейния възглед за това как социалните и политическите структури въздействат върху личния живот и безопасността на хората.

Във феминисткото движение

За първи път се включва в Движението за освобождение на жените в Ню Йорк през 1968 г., където става част от група за повишаване на съзнанието в новосформираната организация "Радикални жени в Ню Йорк". Браунмилър координира седяща стачка срещу Ladies' Home Journal през 1970 г., а работата ѝ върху проблема с изнасилването започва сериозно след изказване на нюйоркските радикални феминистки по повод изнасилвания през 1971 г. По-късно тя е сред съоснователките на Women Against Pornography през 1979 г., организация, която провежда кампании срещу порнографията и предизвиква широки дебати по въпросите на цензурата, свободата на словото и връзката между порнографията и насилието над жените.

Книги, писане и преподаване

Браунмилър остава активна като писателка и лектор по феминистки въпроси в продължение на десетилетия. Освен емблематичната си книга от 1975 г., тя публикува мемоар и история на Вторатавълна на радикалния феминизъм, In Our Time: Memoir of a Revolution (1999), където описва личния си път и динамиката в движението. От 2005 г. е извънреден професор по изследвания на жените и половете в университета "Пейс" в Ню Йорк[1], като продължава да говори публично и да публикува есета и коментари по въпроси, свързани с насилието, пола и правата на жените.

Въздействие и критики

Работата на Браунмилър оказва значително влияние върху общественото възприемане на сексуалното насилие и стимула за законодателни промени, подкрепа за жертвите и реформи в полицейската и съдебната практика. В същото време нейните възгледи предизвикват и сериозни дискусии и критики. Някои коментатори и феминистки критици я обвиняват, че представя твърде генерализирана картина на всички мъже като еднакво експлоататорски настроени или че подценява разнообразието на женските опити и на контекста, в който възниква насилието. Други оспорват подхода ѝ по въпросите на порнографията и възможните противоречия между борбата срещу насилието и свободата на изразяване.

Наследство

Независимо от разногласията, приносът на Сюзън Браунмилър към публичния дискурс за изнасилването, равенството и правата на жените е траен. Нейната книга остава една от най-цитираните и обсъжданите в историята на феминизма от Втората вълна, а активистката ѝ дейност помага да се поставят на дневен ред теми, които преди това са били маргинализирани или табуизирани.

  • Основни произведения:
    • Against Our Will: Men, Women and Rape (1975) — известно у нас като "Срещу нашата воля".
    • In Our Time: Memoir of a Revolution (1999) — мемоар и разказ за Вторатавълна на радикалния феминизъм.
  • Ключова активност: участие в гражданските права, консервация на съзнанието и движението за женски права, съавторство и съосновяване на организации и кампании срещу порнографията и насилието.

Сюзън Браунмилър остава влиятелна фигура в историята на феминизма — както като авторка, така и като организаторка и говорителка по въпроси, свързани с равенството, насилието и обществените структури, които ги поддържат.