Сюзън Браунмилър
Сюзън Браунмилър (родена на 15 февруари 1935 г.) е американска радикална феминистка, журналистка и активистка. Тя е най-известна с пионерската си работа върху политиката на изнасилването в "Срещу нашата воля": Мъжете, жените и изнасилването (1975 г.). Браунмилър казва, че досега изнасилването се е определяло от мъжете, а не от жените. Мъжете използват изнасилването като средство за запазване на мъжкото господство, като държат всички жени в състояние на страх. От това се възползват всички мъже. Браунмилър участва и в борбата за граждански права. Тя се присъединява към CORE по време на движението за седящи стачки и е доброволец в Лятото на свободата през 1964 г. За първи път се включва в Движението за освобождение на жените в Ню Йорк през 1968 г. Там тя се присъединява към група за повишаване на съзнанието в новосформираната организация "Радикални жени в Ню Йорк". Браунмилър координира седяща стачка срещу Ladies' Home Journal през 1970 г., започва работа по проекта Against Our Will след изказване на нюйоркските радикални феминистки по повод изнасилването през 1971 г. и е съосновател на Women Against Pornography през 1979 г. Продължава да пише и говори по феминистки въпроси, включително наскоро публикува мемоари и история на Вторатавълна на радикалния феминизъм, In Our Time: Memoir of a Revolution (1999).
От 2005 г. е извънреден професор по изследвания на жените и половете в университета "Пейс" в Ню Йорк[1].
Въпроси и отговори
В: Коя е Сюзън Браунмилър?
О: Сюзън Браунмилър е американска радикална феминистка, журналистка и активистка. Тя е най-известна с пионерската си работа върху политиката на изнасилването в "Срещу нашата воля": Мъжете, жените и изнасилването (1975 г.).
В: Какво казва Браунмилър за изнасилването?
О: Браунмилър казва, че досега изнасилването се е определяло от мъжете, а не от жените. Мъжете използват изнасилването като средство за запазване на мъжкото господство, като държат всички жени в състояние на страх. Всички мъже имат полза от това.
В: В какви дейности за граждански права е участвала?
О: Браунмилър се присъединява към CORE по време на движението за седящи стачки и е доброволец в "Лятото на свободата" през 1964 г. За първи път се включва в Движението за освобождение на жените в Ню Йорк през 1968 г. Там тя се присъединява към група за повишаване на съзнанието в новосформираната организация "Радикални жени в Ню Йорк".
В: С какви други дейности се е занимавала?
О: Браунмилър координира седяща стачка срещу "Ladies' Home Journal" през 1970 г., започва работа по "Срещу нашата воля" след изказване на нюйоркските радикални феминистки по повод изнасилването през 1971 г. и е съосновател на "Жени срещу порнографията" през 1979 г. Продължава да пише и говори по феминистки въпроси, включително наскоро публикува мемоари и история на Втората вълна на радикалния феминизъм, In Our Time: Memoir of a Revolution Archived 2007-07-19 at Wayback Machine (1999). От 2005 г. тя е извънреден професор по женски и полови изследвания в университета "Пейс" в Ню Йорк,[1] архивирано 2007-07-07 at the Wayback Machine .
Въпрос: Как Браунмилър продължава да се застъпва за феминизма?
О: Браунмилър продължава да пише и да говори по феминистки въпроси, като например мемоарната си книга "В наше време", в която описва радикалния феминизъм от Втората вълна, както и да бъде извънреден професор по женски и полови изследвания в университета "Пейс", където може да преподава на студентите теми, свързани с равенството между половете.
Въпрос: Кое е събитието, което е помогнало да се оформят възгледите ѝ за феминизма?
О:Браунмилър за пръв път се включва в движението за освобождение на жените, когато се присъединява към група за повишаване на съзнанието в рамките на новосъздадената организация "Радикални жени в Ню Йорк" през 1968 г., което спомага за оформянето на възгледите ѝ към феминизма
