Филип д'Орлеан, херцог на Орлеан, внук на Франция (2 август 1674 - 2 декември 1723) е член на кралското семейство на Франция и е регент на кралството от 1715 до 1723 г. Роден в двореца на баща си в Сен-Клу, той е известен от раждането си с титлата херцог на Шартър. Баща му е по-малкият брат на Луи XIV Филип I, херцог на Орлеан, известен като Monsieur; майка му е Елизабет Шарлот Пфалцка.

През 1692 г. Филип се жени за първата си братовчедка Франсоаз Мари дьо Бурбон - най-малката легитимна дъщеря (légitimée de France) на чичото на Филип Луи XIV и на госпожа дьо Монтеспан. Назначен е за регент на Франция на мястото на Луи XV до навършване на пълнолетие на Луи през февруари 1723 г. Епохата на неговото фактическо управление е известна като Регентство (1715-1723). Умира във Версай през 1723 г. В исторически план е наричан le Régent.

Ранни години и възход

Филип израства в обкръжението на френския двор и получава образование, подходящо за член на висшата аристокрация — с внимание към военното дело, управлението и изкуствата. Като херцог на Орлеан той заема висок ранг при двора, известен е със своята интелигентност, гаджета и широки интереси, но и с по‑гостоприемния и свободомислещ начин на живот, контрастиращ с строгата официалност при Луи XIV. Като глава на младшата линия на Бурбоните той става център на политически и династични връзки.

Регентство (1715–1723)

След смъртта на Луи XIV през 1715 г., като близък роднина и доверен член на династията, Филип е назначен за регент на малолетния Луи XV. Той установява своя двор в Париж, в Palais-Royal, което става политически и социален център на периода. Регентството е време на преход и промени — стремеж към отклонение от абсолютното центриране при Луи XIV, но и на лицемерни и интересни политически компромиси. Въвеждат се и временни институционални промени, сред които е т.нар. "полисинодия" (система от съвети вместо централизирани министри), която има за цел да приобщи висшата аристокрация към управлението, но в крайна сметка е отменена.

Вътрешна политика и финансова криза

Регентството се отличава със сериозни опити за реформи във финансите и администрацията. Най-значимата финансова авантюра е проектът на шотландско-французина Жан Ло, който създава Banque Générale и след това Banque Royale и организира т.нар. Mississippi Company. Тези мерки първоначално донесоха оживление и ликвидност, но през 1720 г. рухването на спекулативния пазар — "Мисисипската" балон — предизвиква тежък финансов срив, загуба на доверие и изгонване на Жан Ло.

По време на регентството има също така напрежения между регента и парламента, различни фракции на дворцовата политика и опити да се балансират интересите на аристокрацията, бюрокрацията и финансовите кръгове.

Външна политика

След години на военни конфликти (включително Войната за испанското наследство), регентът насочва външната политика към запазване на мира и стабилността в Европа. Неговата дипломация се стреми да запази позициите на Франция чрез комбинация от брачни връзки и балансиране на съюзи с Великобритания, Испания и други държави, въпреки трудностите и прекомерните разходи от предходните войни.

Култура, общество и нрави

  • Регентството бележи начало на нов художествен и обществения стил — предвестник на рококото: по‑лек, весел и интимен в сравнение с монументалността от епохата на Луи XIV.
  • Филип д'Орлеан е покровител на изкуствата, театъра и науката; при двора му се разпространяват нови моди, развиват се литературни кръгове и салони.
  • Социалните нрави стават по‑освободени; дворът в Париж е по‑оживен и екстравагантен, което поражда както възхищение, така и критика.

Личен живот и семейство

Бракът му с Франсоаз Мари дьо Бурбон през 1692 г. укрепва династичните връзки. От този съюз произлизат няколко деца, а Орлеанската линия продължава да играе роля в политическия и династичния живот на Франция и в следващите поколения. Филип е известен и със своя широкоразклонен социален и любовен живот, което допринася за легендите около личността му.

Смърт и наследство

Филип умира във Версай на 2 декември 1723 г. Неговото регентство оставя смесено наследство: от една страна — културно обновление, политическа отстъпка от строгия абсолютизъм и опити за реформи; от друга — финансова криза и политически напрежения. В историческата памет той остава под прозвището le Régent, а периодът на управлението му се разглежда като мост между ерата на Луи XIV и възхода на новите политически и културни тенденции в XVIII век.

Ключови дати:

  • 2 август 1674 — раждане в Сен-Клу;
  • 1692 — брак с Франсоаз Мари дьо Бурбон;
  • 1715–1723 — регент на Франция;
  • 1720 — финансовият срив, известен като "Мисисипската криза";
  • 2 декември 1723 — смърт във Версай, погребан при Базиликата Сен-Дени.