Мобуту Сесе Секо Куку Нгбенду уа За Банга (роден като Жозеф-Дезире Мобуту; 14 октомври 1930 г. – 7 септември 1997 г.) (/məˈbuːtuː ˈsɛseɪ ˈsɛkoʊ/)) беше държавник и военен лидер, който управляваше Демократична република Конго почти четири десетилетия. През по-голямата част от неговото управление страната официално се наричаше Заир. Мобуту е запомнен като централен актьор в политическата история на Конго през Студената война и като символ на мащабната корупция и едноличната власт в Африка.
Ранни години и военна кариера
Мобуту е роден през 1930 г. в тогавашната белгийска колония. Започва кариерата си в колониалните отбранителни сили и бързо се издига в редиците на армията след независимостта на Конго през 1960 г. По време на политическата криза от началото на 60-те той става ключова фигура в армейското командване и играе активна роля в свалянето на правителството на Патрис Лумумба.
Възкачване на власт
В условията на политическа нестабилност и конфликти Мобуту извършва държавен преврат и постепенно концентрира властта в свои ръце. След серия от преврати и маневри става началник на генералния щаб, а през 1965 г. с военен преврат окончателно поема управлението на страната. През 1967 г. установява президентска система, като юридически оформя собствената си власт. В рамките на програмата за т.нар. „национална автентичност“ през 1971 г. променя името на държавата на Заир, а през 1972 г. сам приема името Мобуту Сесе Секо.
Вътрешна политика и управление
Мобуту централнизира държавната власт, създава еднопартийна държава и развива силен култ към личността си. В публичния образ той акцентира върху „националната автентичност“ — промени в имена, облекло и символика — като целеше да премахне влияния от колониалното минало. В същото време режимът използва силови служби, политически репресии и следене на опозицията.
Икономическата политика на Мобуту преминава през различни етапи: първоначално той печели широка международна подкрепа и получава финансова помощ, но след това следват експерименти като национализации и реформи, които често се провалят. Държавните приходи се източват чрез мрежи на корупция и непотизъм; Мобуту и приближените му натрупват значителни лични богатства, което довежда до определението на режима като "клептокрация". Последствията за народното стопанство са тежки: неконтролируема инфлация, голям държавен дълг и масивни девалвации на валутата.
Външна политика и международни отношения
Като приближен антикомунист и полезен партньор в контекста на Студената война, Мобуту получава подкрепа от западни държави, особено от Съединените щати и Белгия. Тази външна подкрепа често му осигурява дипломатическа и военна помощ, въпреки нарастващите доклади за нарушения на човешките права и корупция. Международният му имидж комбинира официални срещи и грандиозни публични прояви с лични екстравагантности — от скъпо струващи пътувания до разточителни покупки, включително известните му шопинг пътувания до Париж със самолет "Конкорд".
Упадък и сваляне
От края на 1980-те и началото на 1990-те икономическата криза, политическата корупция и растящото недоволство подкопават режима. През 1990–1991 г. Мобуту е принуден да направи частични отстъпки и формално да позволи повече политическа плуралистичност, но помита тези промени с помощта на армията и сигурностните служби. След геополитическите промени в региона и особено след масовите размирици и натиска от страна на бунтовнически движения, през май 1997 г. сили, ръководени от Лоран Кабила, навлизат в столицата и принуждават Мобуту да избяга в изгнание.
Изгнание и смърт
Мобуту напуска страната и живее в изгнание, докато заболяване (диагностициран с рак на простатата) влошава здравето му. Той умира на 7 септември 1997 г. в Мароко.
Наследство и оценка
Наследството на Мобуту е противоречиво. Много наблюдатели и историци го определят като "архетипния африкански диктатор" поради дългото му еднолично управление, системната корупция, непотизма и обществените репресии. Режимът оставя след себе си сериозни институционални щети, икономически проблеми и социална поляризация, които влияят на развитието на страната и след неговото падане.
В същото време някои оценяват, че при Мобуту са изградени определени държавни структури и национална символика, които за кратко осигуряват единство в многообразната страна. В историческата памет Мобуту остава като мощен пример за това как концентрацията на власт и липсата на отчетност могат да доведат до дългосрочни тежки последици за цял народ.