Елизабет Гладис Милвина Дийн (2 февруари 1912 г. – 31 май 2009 г.) е последната известна оцеляла жена от потъването на кораба "Титаник" на 15 април 1912 г. Тя е и най-младият пасажер на кораба — бебе на около два месеца, поради което не пази лично спомени от самото потъване.
Пътуване и потъване
Милвина пътува на "Титаник" заедно с майка си, баща си и по-малкия си брат. Когато корабът се блъска в айсберг, баща ѝ усеща удара и инструктира съпругата си да облече децата и да ги изведе на палубата. Майка ѝ и децата са качени в спасителна лодка и по този начин оцеляват, но баща ѝ загива при потъването. След катастрофата семейството се връща в Англия.
Живот след катастрофата
Милвина води относително спокоен и скромен живот. В по-късните си години се включва в мероприятия, посветени на паметта за "Титаник" и редовно дава интервюта и показва лични спомени и снимки, но винаги с умерено и пристъпчиво отношение — тя никога не търси сензация около трагедията. Въпреки публичния интерес, тя често подчертаваше, че загубата на баща ѝ остава семейна трагедия, а не повод за развлечения.
Отношение към филми и популярна култура
Дийн не харесва, когато в развлекателни форми се използва темата за "Титаник" за комерсиални цели или за драматизация, която според нея смекчава човешката болка. Единственият филм за Титаник, който е гледала, е "A Night to Remember" и той ѝ е причинил силно емоционално страдание — заради това тя избягваше другите големи филмови и развлекателни продукции по темата.
Последна оцеляла и смърт
След смъртта на Барбара Уест на 16 октомври 2007 г., Милвина Дийн става последният жив оцелял от "Титаник". Нейният живот и спомени привличат внимание по повод годишнини и възпоменателни събития, където тя често присъстваше като носител на историческата памет за трагедията. Милвина Дийн почина на 31 май 2009 г. на 97-годишна възраст.
Значение: Като последен жив свидетел (макар и твърде млад, за да помни случилото се), Милвина Дийн олицетворява връзката между съвременните поколения и историческата катастрофа на "Титаник". Нейното предпочитание за тихо и уважително отношение към темата напомня, че зад всеки исторически факт стоят човешки съдби и загуби.