Умберто де Аленкар Кастело Бранко (1897–1967) — първи президент след 1964
Умберто Кастело Бранко (1897–1967) — бразилски маршал и първи президент след преврата през 1964 г.; власт, реформи и трагична смърт при самолетна катастрофа.
Маршал Умберто де Аленкар Кастело Бранко (португалско произношение: [ũ'bɛʁtu dʒi alẽ'kaʁ kas'tɛlu 'bɾɐ̃ku]) (20 септември 1897 - 18 юли 1967) е бразилски военен лидер и политик. Той е първият президент на бразилското военно правителство след военния преврат през 1964 г. Кастело Бранко загива при сблъсък със самолет през юли 1967 г., скоро след края на президентството му.
Военна кариера и участие в преврата
Кастело Бранко се утвърждава като висш военен офицер и има дълга кариера в армията, заемайки различни командни и административни постове. След политическата криза и масовите протести през първата половина на 1964 г., военните, подкрепени от части от гражданското консервативно лоби и от външни сили, организират преврат срещу избраното правителство. В тези събития Кастело Бранко играе централна роля и е избран за временно президентство от военните като гарант на „реда и стабилността“ според тогавашната реторика.
Президентски период (1964–1967)
Кастело Бранко поема властта с обещанието да възстанови обществената и икономическата стабилност. Управлението му се характеризира с две основни направления:
- Политически контрол: правителството въвежда извънредни мерки и специални правни инструментари, които значително ограничават политическите свободи, забраняват или поставят под силен контрол опозиционни партии и позволяват отстраняване на избрани представители. Това довежда до централизиране на властта и засилване на репресиите срещу леви и други несъгласни групи.
- Икономическа политика: администрацията провежда консервативна икономическа програма, насочена към стабилизиране на инфлацията, фискална дисциплина и създаване на по-предсказуем бизнес климат. Правителството насърчава частните инвестиции и търси чуждестранна подкрепа за икономическото развитие, което полага основите за по-нататъшна индустриализация на страната.
Неговото управление служи като преходен етап към по-дълъг период на военна власт в Бразилия; последващи правителства затягат още повече репресивните мерки и институционализират контрола върху политическия живот.
Оттегляне и смърт
След изтичането на мандата си Кастело Бранко предава властта на следващия военен президент. Няколко месеца след това, през юли 1967 г., той загива при катастрофа със самолет. Смъртта му бележи трагичен край на кариерата на първия военен президент и допълнително поляризира общественото мнение.
Наследство и оценка
Оценките за ролята и управлението на Кастело Бранко остават противоречиви. Поддръжниците му изтъкват, че той сложи край на политическата нестабилност и предприе мерки за икономическа стабилизация. Критиките се фокусират върху нарушаването на демократичните свободи, репресиите срещу опозицията и дългосрочните последици от военната намеса в политиката на страната. В историческата памет той остава символ на началото на почти две десетилетия военна власт в Бразилия.
Личен живот
Кастело Бранко е роден в заможно семейство от Североизточна Бразилия. Баща му, Кандидо Борхес Кастело Бранко, е генерал. Майка му, Антониета Аленкар Кастело Бранко, произхожда от семейство на интелектуалци (сред които е и писателят Жозе де Аленкар).
Женен е за Аржентина Виана и има две деца - Ниета и Пауло.
обискирам