Юджийн Франсис "Джийн" Фама (/ˈfɑːmə/; роден на 14 февруари 1939 г.) е американски икономист. Той е най-известен с емпиричната си работа по теорията на портфейла, ценообразуването на активите и хипотезата за ефективен пазар.

Той е заслужил професор по финанси в University of Chicago Booth School of Business.

През 2013 г. получава Нобелова награда за икономически науки заедно с Робърт Шилер и Ларс Петер Хансен.

Ранен живот и образование

Фама е роден в Бостън, Масачузетс. Следва икономика и финанси, като получава висше образование в САЩ и защитава докторска дисертация, насочена към емпиричните аспекти на пазара на ценни книжа. Образованието и ранната му академична подготовка полагат основата за последващите му изследвания в областта на финансовата теория и емпиричното ценообразуване на активите.

Научен принос

Приносите на Юджийн Фама са многопластови и силно повлияли съвременната финансова наука и практиката:

  • Хипотезата за ефективен пазар (EMH) — формулирана и защитавана чрез емпирични тестове, тази хипотеза твърди, че пазарните цени отразяват наличната информация и следователно е трудно последователно да се надхвърля пазара без допълнителен риск или вътрешна информация.
  • Емпирично ценообразуване и модели — Фама е съавтор на влиятелни модели, сред които Fama–French трифакторен модел (1992), който добавя фактори за размер (size) и стойност (value) към традиционния модел на капиталовите активи (CAPM), и по-късно участвa в развитието на петфакторни разширения.
  • Методологии за емпиричен анализ — Fama разработва статистически и емпирични подходи за тестване на модели за връзката между риск и възвръщаемост, включително популярния Fama–MacBeth регресионен метод (1973) за тестване на ценови модели с панелни данни.
  • Изследване на случайността на цените — Фама е сред най-известните изследователи, анализиращи дали цените на акциите следват случайна разходка и доколко миналата информация прогнозира бъдещи движения.

Хипотезата за ефективен пазар — обяснение и форми

EMH се представя в три основни форми, които различават каква информация се счита за вече отразена в цените:

  • Слаба форма — цените отразяват цялата историческа търгувана информация (напр. минали цени и обеми); техническият анализ не би трябвало да дава последователно предимство.
  • Полусилна форма — цените отразяват цялата публично достъпна информация; фундаменталният анализ също не би трябвало да гарантира постоянно надминаване на пазара.
  • Силна форма — цените отразяват всички видове информация, включително вътрешна (инсайдърска); в тази екстремна версия дори притежаването на непублична информация не би давало предимство.

На практиката EMH има важни последици: ако пазарите са ефективни в поне полусилна форма, тогава пасивното инвестиране (индексни фондове) често е рационален избор, защото активното управление рядко успява да покрие разходите и таксите и да осигури постоянна надбавка.

Дебати, критики и последващи развития

EMH предизвиква продължителни академични дебати. Робърт Шилер и други подчертават емпирични аномалии като свръхволатилност и предсказуемост на доходността в дълги периоди, което според тях показва, че цените не са напълно рационални. Фама отговаря, че много от тези явления могат да бъдат обяснени с модели на рискове или нови фактори, водещи до развитие на многобройни факторни модели (като Fama–French).

Някои добре документирани аномалии са momentum (краткосрочна тенденция в доходностите) и value vs. growth различията. Фама и сътрудници продължават да изследват дали тези ефекти представляват истински възнаграждения за риск или са резултат от пазарни недостатъци.

Награди и влияние

Освен Нобеловата награда за икономически науки (2013), приносът на Фама е признат чрез множество академични отличия и въздействие върху финансова практика. Неговите изследвания стимулират развитието на пасивното инвестиране и индексните фондове, които днес са масово разпространени като достъпен начин за инвестиране.

Наследство

Юджийн Фама остава една от централните фигури във финансовата наука заради строгия си емпиричен подход и способността си да формулира тестируеми хипотези. Дискусиите и изследванията, които е породил — от теорията на портфейла до многобройни факторни модели — продължават да формират академичните изследвания и практическите инвестиционни стратегии.

За читателя: ако се интересувате от по-нататъшно четене, потърсете оригиналните статии на Фама за случайна разходка, публикациите с Kenneth French (трите и петте фактора) и ревюта относно тестовете на EMH и съвременните аномалии в емпиричното ценообразуване.