Шарлот Бронте (1816–1855) — английска романистка, авторка на 'Джейн Еър'
Шарлот Бронте (21 април 1816 — 31 март 1855) е английска писателка и поетеса, известна с психологическите и моралните драми в своите романи и с острия си поглед върху социалните и половите неравенства в викторианска Англия.
Ранен живот и образование
Родена е в Тортън, Йоркшър, в семейството на ирландския духовник Патрик Бронте. Семейството се премества в Хауърт, където по‑късно родният им дом става център на творческата активност на семейството. След ранната смърт на майка ѝ и две по‑големи сестри, Шарлот и останалите деца (включително Емили и Ан) получават частично формално образование и често са учени вкъщи. Опитът ѝ в строгото училище за дъщери на духовенството (впоследствие отразено в образа на Лоууд в Джейн Еър) оставя дълбоки впечатления в писателската ѝ работа.
Литературна кариера
Шарлот и сестрите ѝ първоначално публикуват под мъжки псевдоними, за да бъдат по‑приемани в литературния свят на времето. За първи път публикува произведенията си, включително "Джейн Еър", под псевдонима (фалшиво име) Керъл Бел. През 1846 г. Шарлот окуражава сестрите си да отпечатат стихотворенията на Керъл, Елис и Актън Бел. Колекцията не се продава добре, но открива пред тях възможности в издателската среда.
Първият ѝ роман, "Професорът", е отхвърлен от много издатели и е отпечатан едва след смъртта ѝ, през 1857 г. Истинският ѝ пробив идва с романа Джейн Еър (1847 г.), който бързо става популярен заради силния си централен образ — независима, морално устойчива и емоционално сложна жена — както и заради съчетанието на готически елементи и социална критика.
По‑късно Шарлот публикува романа Шърли (1849) — който разглежда социалните и икономическите последствия от промишлените конфликти — и Вилет (1853), в който усетът ѝ за психология и лична самота достига високи художествени нива. Нейният опит в чужбина, а особено престоят ѝ в Брюксел като ученичка и преподавателка, влияе силно върху образите и сюжетите в Вилет.
Тематика и стил
Шарлот Бронте съчетава романтичния емоционализъм с реализъм и морална проблематика. Основните ѝ теми включват:
- Социално положение и класови бариери — конфликти между личните стремежи и обществените очаквания.
- Поло и независимост — силни женски персонажи, които търсят интелектуална и емоционална автономия.
- Религия и нравственост — вътрешни битки между дълг, съвест и страст.
- Психологическа прецизност — внимателно изградени вътрешни монолози и отношения между героите.
Личен живот и смърт
Шарлот работи като гувернантка и преподавателка, опит, който дава автентичност на описанието ѝ на училищния живот и социалните условия. През 1854 г. се омъжва за Артър Бел Никълс (Arthur Bell Nicholls), който е бил помощник‑духовник при баща ѝ. След кратко време на семейно щастие и планове за деца, тя умира на 31 март 1855 г. — след кратко влошаване на здравето по време на пътуване до Скарбъро; според съвременните сведения е била бременна в момента на смъртта си, което се отбелязва в някои източници като фактор в обстоятелствата около кончината ѝ (бременност). Погребана е в Хауърт, където параклисът на семейството и днес привлича посетители, заинтересовани от живота и делото на Бронте.
Наследство
Шарлот Бронте остава ключова фигура в английската литература. Романите ѝ, особено Джейн Еър, продължават да се четат и анализират заради сложните си женски персонажи, моралните дилеми и социалната критика. Творчеството ѝ е влиятелно за развитието на психологическия роман и за изобразяването на женската интелектуална независимост в литературата.
Основни публикувани творби (подбрани):
- Професорът — написан преди Джейн Еър, публикуван посмъртно (1857).
- Джейн Еър (1847).
- Шърли (1849).
- Вилет (1853).
- Поезия — сборникът с поезия от Керъл, Елис и Актън Бел (1846).
Живот
Шарлот Бронте е третото дете на Патрик Бронте (по-рано "Патрик Бранти"), ирландски англикански духовник, и съпругата му Мария, родена Бранвел. През април 1821 г. семейството се премества на няколко мили до Хоуърт. Патрик е назначен за постоянен ктитор там. Мария Бранвел Бронте умира от рак на 15 септември 1821 г. Тя оставя петте си дъщери и един син, за които се грижи сестра ѝ Елизабет Бранвел.
През август 1824 г. Шарлот е изпратена заедно с три от сестрите си в училището за дъщери на духовници в Коуън Бридж в Ланкашир. В романа си "Джейн Еър" тя го описва като училището в Лоууд. Сестрите са Емили, Мария и Елизабет. Според нея лошите условия в училището трайно се отразяват на здравето на Шарлот. Тя смята, че това е довело до ранната смърт на двете ѝ по-големи сестри - Мария (родена през 1814 г.) и Елизабет (родена през 1815 г.). Те умират от туберкулоза през юни 1825 г., скоро след като баща им ги взема от училището на 1 юни.
В дома си в Хоортския пасторален дом Шарлот и останалите живи деца (Бранвел, Емили и Ан) започват да пишат за живота и борбата на жителите на въображаемите си кралства. Шарлот и Брануел пишат байронови разкази за своята страна - Ангрия, а Емили и Ан пишат статии и стихотворения за своята Гондал.
От 1831 г. до 1832 г. Шарлот ходи на училище в Roe Head, Мирфийлд. Там се запознава с приятелките си за цял живот - Елън Нъси и Мери Тейлър. През 1833 г. тя пише новелата си "Зеленото джудже" под името Уелсли. Шарлот се завръща като учителка от 1835 до 1838 г. През 1839 г. става гувернантка в различни семейства в Йоркшир, като тази професия продължава до 1841 г.
През 1842 г. тя и Емили заминават за Брюксел, за да се запишат в пансион, управляван от Константин Хегер (1809-1896) и съпругата му Клер Зое Парент Хегер (1814-1891). В замяна на това Шарлот преподава английски език, а Емили - музика. Престоят им в пансиона е прекъснат, когато през октомври 1842 г. умира леля им Елизабет Брануел. Шарлот се връща сама в Брюксел през януари 1843 г., за да бъде учителка в пансиона. Този престой не е щастлив. Тя е самотна, копнее за дом и е силно привързана към Константин Хегер. Най-накрая се завръща в Хоуърт през януари 1844 г. и по-късно използва времето, прекарано в пансиона, като вдъхновение за част от "Професорът" и "Вилет".
Книги
- Стихотворения от Currer, Ellis и Acton Bell (1846)
- "Джейн Еър", публикувана през 1847 г.
- Shirley, публикувана през 1849 г.
- Villette, публикувана през 1853 г.
- "Професорът", публикуван посмъртно през 1857 г.
- "Ема", незавършена; Шарлот Бронте написва само 20 страници от ръкописа. След това книгата е завършена от авторката Клеър Бойлан и е издадена през 2003 г. Наречена е "Ема Браун".
Въпроси и отговори
В: Коя е Шарлот Бронте?
О: Шарлот Бронте е английска писателка и поетеса.
В: Под какво име Шарлот Бронте публикува за първи път своите произведения?
О: Шарлот Бронте публикува произведенията си за първи път под псевдонима (фалшивото име) Керъл Бел.
В: Добре ли се продаваха стихотворенията, публикувани от Шарлот Бронте и нейните сестри?
О: Не, стихотворенията, публикувани от Шарлот Бронте и нейните сестри, не се продават добре.
В: Първият роман на Шарлот Бронте, "Професорът", беше ли публикуван веднага?
О: Не, първият роман на Шарлот Бронте, "Професорът", е отхвърлен от много издатели и е отпечатан едва през 1857 г.
В: С кой роман е известна Шарлот Бронте?
О: Шарлот Бронте е известна с романа си "Джейн Еър", който е бил много популярен, когато е бил отпечатан.
В: За какво се разказва в "Джейн Еър"?
О: "Джейн Еър" е силна история за една обикновена, смела и умна жена, която се бори със своите страсти, причини и социално положение.
В: На колко години е Шарлот Бронте, когато умира?
О: Шарлот Бронте е само на 38 години, когато умира по време на бременност.
