Шарлот Бронте

Живот

Шарлот Бронте е третото дете на Патрик Бронте (по-рано "Патрик Бранти"), ирландски англикански духовник, и съпругата му Мария, родена Бранвел. През април 1821 г. семейството се премества на няколко мили до Хоуърт. Патрик е назначен за постоянен ктитор там. Мария Бранвел Бронте умира от рак на 15 септември 1821 г. Тя оставя петте си дъщери и един син, за които се грижи сестра ѝ Елизабет Бранвел.

През август 1824 г. Шарлот е изпратена заедно с три от сестрите си в училището за дъщери на духовници в Коуън Бридж в Ланкашир. В романа си "Джейн Еър" тя го описва като училището в Лоууд. Сестрите са Емили, Мария и Елизабет. Според нея лошите условия в училището трайно се отразяват на здравето на Шарлот. Тя смята, че това е довело до ранната смърт на двете ѝ по-големи сестри - Мария (родена през 1814 г.) и Елизабет (родена през 1815 г.). Те умират от туберкулоза през юни 1825 г., скоро след като баща им ги взема от училището на 1 юни.

В дома си в Хоортския пасторален дом Шарлот и останалите живи деца (Бранвел, Емили и Ан) започват да пишат за живота и борбата на жителите на въображаемите си кралства. Шарлот и Брануел пишат байронови разкази за своята страна - Ангрия, а Емили и Ан пишат статии и стихотворения за своята Гондал.

От 1831 г. до 1832 г. Шарлот ходи на училище в Roe Head, Мирфийлд. Там се запознава с приятелките си за цял живот - Елън Нъси и Мери Тейлър. През 1833 г. тя пише новелата си "Зеленото джудже" под името Уелсли. Шарлот се завръща като учителка от 1835 до 1838 г. През 1839 г. става гувернантка в различни семейства в Йоркшир, като тази професия продължава до 1841 г.

През 1842 г. тя и Емили заминават за Брюксел, за да се запишат в пансион, управляван от Константин Хегер (1809-1896) и съпругата му Клер Зое Парент Хегер (1814-1891). В замяна на това Шарлот преподава английски език, а Емили - музика. Престоят им в пансиона е прекъснат, когато през октомври 1842 г. умира леля им Елизабет Брануел. Шарлот се връща сама в Брюксел през януари 1843 г., за да бъде учителка в пансиона. Този престой не е щастлив. Тя е самотна, копнее за дом и е силно привързана към Константин Хегер. Най-накрая се завръща в Хоуърт през януари 1844 г. и по-късно използва времето, прекарано в пансиона, като вдъхновение за част от "Професорът" и "Вилет".

Книги

• Стихотворения от Currer, Ellis и Acton Bell (1846)
• "Джейн Еър", публикувана през 1847 г.
• Shirley, публикувана през 1849 г.
• Villette, публикувана през 1853 г.
• "Професорът", публикуван посмъртно през 1857 г.
• "Ема", незавършена; Шарлот Бронте написва само 20 страници от ръкописа. След това книгата е завършена от авторката Клеър Бойлан и е издадена през 2003 г. Наречена е "Ема Браун".