Бруно Латур: френски философ на науката и теории за технологиите

Бруно Латур — влиятелен френски философ на науката и технологиите. Открийте неговите ключови теории, книги и принос към модерната социология на знанието.

Бруно Латур (роден на 22 юни 1947 г., починал на 9 октомври 2022 г.) е френски философ и ключова фигура в областта на изследванията на науката и технологиите (Science and Technology Studies, STS). Преподавал е в няколко престижни институции, сред които École des Mines de Paris, Sciences Po и London School of Economics. Автор е на редица влиятелни книги, включително "Лабораторен живот" (1979, с Стийв Уулгар), "Науката в действие" (1987) и "Никога не сме били модерни" (1991). През 2007 г. е обявен за десетия най-цитиран автор в областта на социалните науки.

Биография и академична кариера

Латур започва като социолог, но бързо се ориентира към изследване на практиките на науката и технологиите чрез емпирични наблюдения. Негов ранна и известна работа е етнографията на лабораторното ежедневие, проведена в сътрудничество със Стийв Уулгар, която променя начина, по който се анализират научните практики. През годините устанoвява международна кариера с позиции и гост-лекторства в университети в Европа и САЩ, участва в изследователски мрежи и конференции и оказва влияние върху множество дисциплини — социология, антропология, политология, география и екофилософия.

Ключови идеи и подход

• Акторно-мрежова теория (Actor-Network Theory, ANT) — една от най-известните приноси на Латур (развита заедно с Мишел Калон и Джон Лоу). ANT поставя акцент върху равностойността на човешките и нечовешките „актанти“ (т.е. обекти, технологии, институции) при изграждането на научни факти и социални порядки. Подходът следва актантите и техните връзки в мрежи, които конструират стабилността на знанията и артефактите.
• Генерализирана симетрия — метолодологичен принцип, според който при обяснение на научни и социални явления не трябва да се приписва автоматично различен тип обяснение на „успеха“ на научните твърдения и на „провала“ или грешките; вместо това се проследяват процесите и практиките, чрез които фактите се стабилизират.
• Концепти като „черна кутия“ и „инскрипционни устройства“ — Латур популяризира идеята за „черните кутии“ (black boxes), когато сложни процеси или знания се приемат за даденост и вече не се разследват, както и за важността на материалните и символни устройства, които позволяват науката да работи.
• Критика на разделението „природа/култура“ — в книги като "Никога не сме били модерни" Латур оспорва класическата модерна линия, която разделя природата и обществото, и предлага различен начин за мислене за ко-изграждането на природни и социални реалности.

Основни произведения

Сред най-значимите му публикации и техните приноси са:

• Лабораторен живот (1979, с Стийв Уулгар) — емпирично изследване на работата в научна лаборатория, което демонстрира как научните факти се „събират“ чрез конкретни практики.
• Науката в действие (1987) — методологически наръчник за „следване на актантите“ и проследяване на процесите, чрез които науката и технологиите стават факт.
• Никога не сме били модерни (1991) — теоретична критика на модерността и разделенията между природа и общество.
• Politics of Nature: How to Bring the Sciences into Democracy (2004) — предложение за нова политическа рамка, която интегрира научните знания и екологичните въпроси в демократичните процеси (понякога излагана и като идеята за „парламент на нещата“).
• Reassembling the Social (2005) — представяне и синтез на акторно-мрежовата теория като метод за анализ на социалното чрез взаимовръзки между актантите.
• По-късни трудове като An Inquiry into Modes of Existence (2013), Facing Gaia (2017) и Down to Earth (2018) развиват неговия интерес към екологията, климата и новите политически условия.

Влияние и критика

Латур има огромно влияние върху STS и сродни дисциплини — неговите идеи променят методите за изследване на науката и технологиите, както и начина за разбиране на връзката между знания, предмети и общества. В същото време е предмет на критики: някои го обвиняват в конструктивизъм и релативизъм (твърдение, че подкопава идеята за обективна истина). Латур отговаря, че неговата цел е по-скоро да покаже как фактите се създават и да предложи по-прецизни инструменти за разглеждане на взаимовръзките между науки, технологии, политики и природа — без да отрича реалността на природните процеси.

Наследство

Наследството на Латур е многопластово: той оставя методологически инструменти за емпирично изследване на науката, теоретични концепти, които предизвикват традиционни разбирания за модерността и природата, и силно въздействие върху дебатите за климатичната криза и политическата роля на науката. Работите му продължават да се изучават и прилагат в академични изследвания, публични политики, екофилософия и дизайн на технологии.

Търсене по буква