Кисан Бабурао Хазаре, известен като Анна Хазаре (роден на 15 юни 1937 г.), е индийски социален активист. Той придобива национална и международна известност с преобразяването на селото Ralegaon Siddhi в устойчив модел на селско развитие в Индия. Хазаре е служил в индийската армия и е носител на третата най-висока гражданска награда в страната — Padma Bhushan, присъдена за приноса му в общностното развитие.
В Ralegaon Siddhi Анна прилага практики като управление на водните ресурси (watershed management), масово залесяване, изграждане на местни фондове за продоволствие и насърчаване на самоуправлението чрез женски само-помощни групи и местни институции. Тези мерки довеждат до подобряване на селскостопанската продукция, намаляване на бедността и намаляване на социалните проблеми като алкохолизма. Селският му модел често се цитира като пример за устойчиво развитие и социална промяна, базирана на общностно участие.
Анна Хазаре е широко познат като привърженик на гандистките, ненасилствени форми на гражданско неподчинение — особено практиката на гладуване като средство за натиск върху властта. През април 2011 г. той започва безсрочна гладна стачка в столицата с цел да принуди правителството да приеме исканията му за борба с корупцията и за създаване на силен орган за разследване на злоупотребите. Гладуването и масовите граждански акции предизвикват широка обществена подкрепа в градовете и провокират оживени дебати за прозрачността и управлението в страната. След преговори и публични демонстрации той прекратява гладуването след постигнати договорки и обещания от страна на властите.
През август 2011 г. Хазаре започва нова гладна стачка, този път настоявайки за приемане на закон за омбудсмана (известен като „Jan Lokpal“ или подобен омбудсмански механизъм). Гладуването отново събира широка подкрепа от гражданското общество и градските класи, а неговите искания поставят въпроса за корупцията в центъра на обществената и парламентарната дискусия. Той прекратява гладуването след преките преговори с представители на властта и след уверения за предприемане на законодателни стъпки от страна на парламентът на Индия.
Хазаре е обект и на критики. Някои критици му припомнят реторика и предложения, които изглеждат авторитарни или непреклонни към индивидуалните права — например скандализиращите му коментари и становища в сферата на семейната политика, включително по въпроси, свързани с контрол на населението. Други обвиняват движението около него в опростяване на сложни политически и институционални проблеми и в риска от популизъм. След 2011 г. част от активистите от антикорупционното движение поеха и политическа дейност, което предизвика допълнителни спорове относно ролята на гражданските лидери в партийната политика — самият Хазаре обаче поддържа дистанция от партизацията на движението.
Независимо от противоречията, Анна Хазаре остава влиятелна фигура в съвременните индийски граждански движения. Неговите кампании поставиха въпросите за корупцията, прозрачността и ролята на гражданското общество високо в обществената повест и вдъхновиха много доброволчески инициативи и местни проекти за развитие.