Анна Хазаре индийски социален активист и водач на антикорупционно движение
Кисан Бабурао Хазаре, известен като Анна Хазаре (роден на 15 юни 1937 г.), е индийски социален активист. Той придобива национална и международна известност с преобразяването на селото Ralegaon Siddhi в устойчив модел на селско развитие в Индия. Хазаре е служил в индийската армия и е носител на третата най-висока гражданска награда в страната — Padma Bhushan, присъдена за приноса му в общностното развитие.
В Ralegaon Siddhi Анна прилага практики като управление на водните ресурси (watershed management), масово залесяване, изграждане на местни фондове за продоволствие и насърчаване на самоуправлението чрез женски само-помощни групи и местни институции. Тези мерки довеждат до подобряване на селскостопанската продукция, намаляване на бедността и намаляване на социалните проблеми като алкохолизма. Селският му модел често се цитира като пример за устойчиво развитие и социална промяна, базирана на общностно участие.
Анна Хазаре е широко познат като привърженик на гандистките, ненасилствени форми на гражданско неподчинение — особено практиката на гладуване като средство за натиск върху властта. През април 2011 г. той започва безсрочна гладна стачка в столицата с цел да принуди правителството да приеме исканията му за борба с корупцията и за създаване на силен орган за разследване на злоупотребите. Гладуването и масовите граждански акции предизвикват широка обществена подкрепа в градовете и провокират оживени дебати за прозрачността и управлението в страната. След преговори и публични демонстрации той прекратява гладуването след постигнати договорки и обещания от страна на властите.
През август 2011 г. Хазаре започва нова гладна стачка, този път настоявайки за приемане на закон за омбудсмана (известен като „Jan Lokpal“ или подобен омбудсмански механизъм). Гладуването отново събира широка подкрепа от гражданското общество и градските класи, а неговите искания поставят въпроса за корупцията в центъра на обществената и парламентарната дискусия. Той прекратява гладуването след преките преговори с представители на властта и след уверения за предприемане на законодателни стъпки от страна на парламентът на Индия.
Хазаре е обект и на критики. Някои критици му припомнят реторика и предложения, които изглеждат авторитарни или непреклонни към индивидуалните права — например скандализиращите му коментари и становища в сферата на семейната политика, включително по въпроси, свързани с контрол на населението. Други обвиняват движението около него в опростяване на сложни политически и институционални проблеми и в риска от популизъм. След 2011 г. част от активистите от антикорупционното движение поеха и политическа дейност, което предизвика допълнителни спорове относно ролята на гражданските лидери в партийната политика — самият Хазаре обаче поддържа дистанция от партизацията на движението.
Независимо от противоречията, Анна Хазаре остава влиятелна фигура в съвременните индийски граждански движения. Неговите кампании поставиха въпросите за корупцията, прозрачността и ролята на гражданското общество високо в обществената повест и вдъхновиха много доброволчески инициативи и местни проекти за развитие.
Детство и ранен живот
Роден е като Кисан Бабурао Хазаре в село Ралегон Сидди близо до Ахмеднагар като най-голям син на Бабурао Хазаре и Лаксми Бай. баща му е неквалифициран работник и семейството трудно свързва двата края. Анна хазаре поема върху себе си отговорността за образованието и го отвежда в мумбай, където е приет в местно училище. поради финансови затруднения обаче роднините трябва да прекратят образованието на момчето, докато то е в седми клас. Анна хазаре изкарва прехраната си, като продава цветя по железопътните гари.
Кариера
- Присъединява се към индийската армия през 1960 г. Обучава се в Аурангабад и първоначално работи като шофьор на камион в армията.
- По време на Индо-пакистанската война през 1965 г. е изпратен на границата в сектора Кхем Каран, където по чудо оцелява при вражеска атака. Този инцидент го разтърсва и за известно време дори обмисля да се самоубие.
- Въпреки това преживяното по време на войната, в която се оказва единственият оцелял, го кара да се замисли за смисъла на живота. Започва да чете трудовете на велики личности като Свами Вивекананда, Махатма Ганди и Виноба Бхаве, които го карат да осъзнае, че трябва да прави нещо смислено в живота си.
- По време на службата си в армията е бил командирован на различни места като Пенджаб, Сиким, Бутан, Мизорам, Махаращра и Джаму. През 1975 г. след 15-годишна служба се уволнява с почести от армията. Завръща се в родното си село Ралеган Сидди и с ужас установява, че то е измъчвано от проблемите на крайна бедност, проблеми с водата, алкохолизъм и безнадеждност. Той е решен да направи нещо по въпроса. Събира няколко съмишленици и организира "Тарун Мандал" или Младежка асоциация, която да работи за възстановяването на селото. Алкохолизмът е основен проблем, който засяга мъжете, и Мандал помага за затварянето на над тридесет пивоварни. След успеха си в борбата с алкохолизма младежите решават да забранят и продажбата на други упойващи и опасни вещества като тютюн и цигари, които сега вече не се продават там. [1]
Основна работа
Той е единственият човек, който стои зад превръщането на село Ралеган Сидхи от бедно, безнадеждно място с огромно население от алкохолици и наркомани в "село-модел", основано на устойчиво развитие. той изиграва ключова роля в убеждаването на правителството на Индия да приеме Закона за Локпал и Локаюктас, 2013 г. Анна хазаре провеждаше кампании в продължение на години, като често излизаше на безсрочни пости в стремежа си да накара правителството да предприеме действия за създаване на силен антикорупционен закон.
Въпроси и отговори
В: Кой е Анна Хазаре?
О: Анна Хазаре е индийски социален активист, известен с това, че развива село, наречено Ралегаон Сидди в Индия, и играе голяма роля в индийското антикорупционно движение през 2011 г.
В: Какво направи Анна Хазаре, за да окаже натиск върху индийското правителство да приеме исканията му относно корупцията?
О: През април 2011 г. Анна Хазаре започна безсрочна гладна стачка, за да окаже натиск върху индийското правителство да приеме исканията му за борба с корупцията.
В: Прие ли индийското правителство исканията на Анна Хазаре относно корупцията по време на първата ѝ гладна стачка?
О: Да, по-късно индийското правителство прие исканията на Анна Хазаре и той прекрати гладуването си.
В: Какво поиска Анна Хазаре по време на втората си гладна стачка през август 2011 г.?
О: По време на втората си гладна стачка през август 2011 г. Анна Хазаре искаше правителството да приеме закон за омбудсмана.
В: Прие ли парламентът на Индия исканията на Анна Хазаре по време на втората му гладна стачка?
О: Да, парламентът на Индия прие исканията на Анна Хазаре и той прекрати гладуването си.
В: Каква награда получи Анна Хазаре в Индия?
О: Анна Хазаре получи третата най-висока награда в Индия - Padma Bhushan.
Въпрос: Сблъсквал ли се е Анна Хазаре с критики за някое от възгледите си?
О: Да, Анна Хазаре е била критикувана за много неща, като например за силните си възгледи за правосъдието и принудителната вазектомия за контрол на населението.
