Алън Октавиан Хюм — орнитолог и основател на Индийския национален конгрес

Алън Октавиан Хюм — „баща на индийската орнитология“, администратор, реформатор и съосновател на Индийския национален конгрес; влиятелен натуралист в Британска Индия.

Автор: Leandro Alegsa

Алън Октавиан Хюм, CB ICS (4 юни 1829 г. – 31 юли 1912 г.) е британски държавен служител, политически реформатор, орнитолог и натуралист, работил в Британска Индия. Той е една от ключовите фигури при създаването на Индийския национален конгрес и е широко признат като „баща на индийската орнитология“ — заглавие, дадено му заради фундаменталните му приноси в изучаването и класификацията на индийската птича фауна (същевременно някои критици го определят и като „папа на индийската орнитология“ заради строгия му научен стил и дотолкова догматичен подход).

Държавна служба и обществени реформи

Като администратор в района Етава Хюм вижда в Индийското въстание от 1857 г. следствие на лошо управление и се стреми да подобри условията на живота на местните жители чрез реформи в администрацията, земеделието и местното управление. Районът под негово ръководство бързо възстановява нормалния обществен ред и често се посочва като пример за успешни административни и социални промени.

Хюм продължава кариерата си в Индийската държавна служба и достига висок пост — през 1871 г. става секретар в отдел „Приходи, земеделие и търговия“ при лорд Майо. По-късно той критикува политиката на лорд Литън, което води до отстраняването му от секретариата през 1879 г. Като наблюдател на колониалната администрация, Хюм публично осъжда пренебрежителното отношение на британската власт към мненията и чувствата на индийските поданици.

Роля в създаването на Индийския национален конгрес

В края на 1880-те години Хюм става инициатор на организирано политическо събиране, целящо да даде глас на умерена и реформаторска индийска общественост. Идеята за „Индийския съюз“ (по-късно известен като Индийски национален конгрес) се оформя в средите на образовани и политически активни индийци и англичани, а първото официално свикване е обявено за Пуна (Пуна) през декември 1885 г. Хюм въвежда идеята, разпространява покани и организационни указания и подпомага първите сесии на движението.

Той настоява Конгресът да стане платформа за широки обществени реформи — включително по въпроси като земеделие, бедност и социални реформи (в това число и предложения за повишаване на възрастта за сключване на брак на индийските момичета). Опитите му да разшири базата на движението, привличайки фермери, жители на градовете и мюсюлмански делегати, срещат съпротива — както от британската общност в Индия, така и от някои индийски елити и представители на консервативни интереси. Хюм е разочарован от забавения напредък и от липсата на масово участие; през 1894 г. напуска Индия и се връща да живее в Лондон, но продължава да подкрепя Конгреса и след това.

Орнитология и научни приноси

Паралелно с административната си дейност, Хюм посвещава значителна част от времето си на натурализъм — главно орнитология. Някои от най-важните му приноси:

  • Създаване и редакция на научни издания: Хюм е основател и главен редактор на списанието Stray Feathers, което става централна платформа за публикуване на наблюдения, описания и дискусии за птиците на Индия.
  • Събиране и документиране: Той организира и натрупва обширна колекция от птичи кожи и бележки, описания на гнезда и яйца, и систематични наблюдения, които полагат основата на модерната индийска орнитология.
  • Влияние върху следващите поколения: Чрез публикации, обучение и подкрепа на местни колектори Хюм подпомага изграждането на научна мрежа и традиция в изучаването на дивата природа в Индия.

През 1894 г., при завръщането си в Англия, Хюм прехвърля своята научна колекция и архиви на Британския музей (Natural History Museum), където те остават ценен източник за бъдещи изследвания. Неговите публикации и библиотека продължават да бъдат използвани от орнитолози и систематици дълго след смъртта му.

Политически позиции, конфликти и критика

Хюм непрекъснато критикува административните практики на британската власт в Индия и предупреждава за опасността от социално напрежение и аграрни бунтове, ако не бъдат предприети реформи. Неговите по-остри изказвания и натиск за радикални мерки понякога смущават както британските управляващи кръгове, така и умерените лидери в Индия. Отношението към него в местната преса често е враждебно и сатирично; в едно произведение от 1888 г. дори се появява персонаж, наречен „А. О. Хюмю“, което отразява критичния тон към неговата публична фигура.

Наследство и оценка

Хюм остава фигура с двойнствено наследство: от една страна, като неизменно признат основател и организатор на Индийския национален конгрес и като ключов строител на индийската орнитология; от друга — като човек, чиито резки становища и методичен подход понякога предизвикват противодействие. Организаторите на 27-ата сесия на Индийския национален конгрес в Банкипур (26–28 декември 1912 г.) изразяват „дълбока скръб от смъртта на Алън Октавиан Хюм, К.Б., баща и основател на Конгреса, за чиито дългогодишни услуги, извършени с рядка саможертва, Индия изпитва дълбока и трайна благодарност и с чиято смърт каузата на индийския прогрес и реформи претърпя непоправима загуба“.

Основни постижения (обобщение)

  • Инициатор и организатор на първите сесии, довели до учредяването на Индийския национален конгрес (първата сесия — Пуна, 1885 г.).
  • Значим принос в развитието на индийската орнитология чрез публикуване, събиране и систематизация на данни; основател на научното списание Stray Feathers.
  • Административни реформи и опити за подобряване на живота на местното население по време на службата му в Индия.
  • Продължително влияние върху научните колекции и обществените движения, дължащо се на неговите материали и организационна инициатива.

В историческата ретроспектива Хюм се разглежда като фигура, която съчетава научна страст с обществена ангажираност — човек, чиято работа и идеи са допринесли както за развитието на природонаучните изследвания в Индия, така и за началото на модерното индийско политическо съзнание.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Алън Октавиан Хюм?


О: Алън Октавиан Хюм е член на Имперската държавна служба (по-късно Индийска държавна служба), политически реформатор, колектор на Мадурай и администратор на пристанищата в Южен Бомбай. Той е един от основателите на Индийския национален конгрес и забележителен орнитолог.

Въпрос: Какво е наблюдавал Хюм за Индия по време на управлението на лорд Литън?


О: По време на управлението на лорд Лайтън Хюм забелязва, че хората в Индия изпитват чувство на безнадеждност и искат да направят нещо, като отбелязва "внезапното насилствено избухване на спорадични престъпления, убийства на неудобни лица, ограбване на банкери и плячкосване на базари, наистина действия на беззаконие, които при подходящо обединяване на силите могат всеки ден да прераснат в национално въстание".

В: Как англо-индийците възприемат идеята за Индийския национален конгрес?


О: Много англо-индийци бяха против идеята за Индийския национален конгрес. Пресата в Индия беше склонна да гледа отрицателно на него.

В: Какво доведе до отстъпление от страна на Конгреса между 1886 и 1887 г.?


О: В опита си да увеличи базата си, като привлече повече фермери, жители на градовете и мюсюлмани между 1886 и 1887 г., това предизвиква ответна реакция от страна на британските власти, което води до отстъпление от страна на Конгреса.

В: Как Хюм се опитва да привлече принцовете към каузата си за национална еманципация?


О: През 1892 г. той се опитва да ги привлече, като ги предупреждава за потенциална аграрна революция, но това само възмущава британския истаблишмънт и плаши лидерите на Конгреса.

В: Какво се случи в Банкипур през декември 1912 г.?


О: В Банкипур през декември 1912 г. организаторите провеждат 27-ата сесия на Индийския национален конгрес, на която записват "дълбоката си скръб" от смъртта на Хюм, който е смятан за "баща и основател" заради услугите, които е правил през целия си живот с рядка саможертва.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3