52 Европа: астероид, диаметър 289 км, маса, състав и орбита

52 Европа е голям главен поясен астероид, открит на 4 февруари 1858 г. от Х. Голдшмит. Наречен е на Европа, едно от завоеванията на Зевс в гръцката митология. С диаметър около 289 км, той е сред най-големите тела в главния пояс: седмият по обем и шестият по маса (след Церера, Веста, Палас, Хигия и Интерамния). Европа съдържа малко под 2 % от масата на целия главен пояс, което я прави значима при изчисления на масата и динамиката на пояса.

Откриване и наименование

Откривателят Херман Голдшмит (H. Goldschmidt) съобщава находката от Париж. Името „Европа“ следва традицията на именуване на астероиди с имена от класическата митология. През времето върху обекта са правени многобройни фотометрични и спектроскопски наблюдения с оглед уточняване на параметрите му.

Орбита и движение

Европа обикаля около Слънцето в областта на външния главен пояс. Нейните орбитални характеристики (приблизителни) са:

• полуосна голяма (a): ~3,1 астрономически единици (AU);
• период на обиколка: ~5,4–5,5 земни години;
• ексцентриситет: умерено нисък (осигурява относително стабилна орбита в пояса);
• наклонение спрямо еклиптиката: няколко градуса.

Астероидът лежи близо до района на семейство Хигия, но динамично не е член на това семейство — тоест няма еднозначен родов произход от една обща колизионна поява с останалите членове.

Физични характеристики: състав, албедо и форма

Европа е много тъмен въглероден обект от С-тип (углероден спектрален тип) и е четвъртият по размер сред известните C-тип астероиди. Ниското отражение (албедо) и спектралните особености сочат богата на въглерод и хидратирани минерали повърхност.

Спектроскопските изследвания са открили доказателства за наличие на оливини и пироксени на повърхността, което подсказва, че веществата не са напълно примесени и могат да съдържат по-сложна минералогия от прост тъмнен въглероден реголит. Наличието на тези минерали поставя въпроси за термичната еволюция и възможни бронзови (частични топлинни) процеси в ранната история на тялото.

Размер, маса и плътност

Диаметърът, измерван чрез термални наблюдения (например IRAS, последващи инфрачервени мисии и адаптивна оптика), е около 289 км, с малка вариация в зависимост от метода на определяне (около 280–300 км). Точната маса е по-трудна за измерване пряко и зависи от допускания за плътността. Оценките на масата са от порядъка на 10^19–10^20 kg; приети стойности варират в литературата, но общото съотношение остава — Европа съдържа малко под 2 % от масата на главния пояс.

Ротация и ориентация на оста

Данните за светлинните криви на Европа са били трудни за интерпретиране, което доведе до дългогодишно противоречие относно периода на въртене (5,5 или 11 часа). По-новите анализи показват, че Европа е прогеративен ротатор и най-вероятният синодичен период на въртене е около 5,6 часа. Точната посока на нейния полюс обаче остава неясна: детайлен анализ посочва две възможни позиции на еклиптични координати (β, λ) = (70°, 55°) или (40°, 255°) с приблизителна неопределеност ±10°^[2]. Това води до възможни аксиални наклони (obliquity) от порядъка на ~14° или ~54°, което се отразява на сезонните и осветеностните условия на повърхността.

Наблюдения и методи

Европа е била наблюдавана със следните методи, което е довело до уточнения на нейните параметри:

• фотометрични кампании за определяне на светлинни криви и период на въртене;
• инфрачервени термални измервания (напр. IRAS, последващи мисии), използвани за определяне на диаметъра и албедото;
• спектроскопия в видимата и близката инфрачервена област за изучаване на минералогията;
• междузвездни покрития (stellar occultations), които периодично дават по-точни размери и форми в равнината на небето;
• адаптивна оптика от големи наземни телескопи за получаване на изображения с висока разделителна способност и проверка на несиметрии в профила.

Други бележки

Интересен исторически детайл е, че звездата CV Aquarii, открита през 1934 г., в началото е била неправилно идентифицирана като 52 Europa^[6]. Тази грешка по-късно е коригирана.

Въпреки че Европа не е толкова проучена като най-големите астероиди (напр. Церера), нейният размер, тъмен въглероден състав и относителна маса я правят ключов обект за разбиране на състава и еволюцията на външния главен пояс. Бъдещи наблюдения с по-големи телескопи и потенциални мисии биха могли допълнително да изяснят нейната вътрешна структура и история.

Въпроси и отговори

В: Какво е 52 Европа?

В: Колко голям е той?

В: Кой го откри?

В: На какво се дължи името му?

В: Къде се нарежда по големина сред астероидите?

В: Какъв тип астероид е той?

В: Какво е установено за периода му на въртене?

Търсене по буква