1700 г. — историческа година: Битката при Нарва и календарни промени

Тази статия е за 1700 г. За музикалното видео шоу вижте 1700 (ТВ сериал).

30 ноември: Битката при Нарва.

1700 (MDCC) е извънредна обикновена година, започваща в петък по Григорианския календар и високосна година, започваща в понеделник по Юлианския календар, 1700-та година от Общата ера (CE) и Anno Domini (AD), 700-та година от Второто хилядолетие, 100-та и последна година от 17 век и 1-ва година от десетилетието на 1700-те години. От началото на 1700 г. Григорианският календар изпреварва с 10 дни Юлианския календар, който остава в локална употреба до 1923 г.

Календарни промени и защо 1700 е особена година

Разликата между Юлианския и Григорианския календари произлиза от различните правила за високосни години. Юлианският календар обявява всяка година, делима на 4, за високосна; Григорианският отстранява три високосни дни на всеки 400 години, като прави вековете високосни само ако са делими на 400 (например 1600 е високосна, а 1700, 1800 и 1900 не са). Тази корекция поддържа календарната година по-близо до тропичната година и довежда до първоначалната разлика от 10 дни при въвеждането на Григорианския календар през 1582 г.

В началото на 1700 г. разликата между двата календара е 10 дни. Понеже годината 1700 беше високосна по Юлианския календар (имаше 29 февруари), но не беше такъв по Григорианския, след февруари 1700 разликата се увеличи с един ден и стана 11 дни. Тази увеличена разлика остана в сила до следващото “пропускане” на високосен ден по Григорианския календар при 1800 г.

Юлианският календар продължи да се използва в много страни дълго след 1700 г., особено в Източноправославния свят и в Русия; Русия официално премина към гражданския Григориански календар през 1918 г., но в редица църковни практики старият стил се запази и след това.

Шведският експеримент с календара

Швеция предприема собствен опит за преминаване от Юлианския към Григорианския календар. Планира се този преход да стане постепенно чрез пропускане на всички високосни дни в периода 1700–1740, но планът беше изпълнен непоследователно. Швеция действително пропусна 29 февруари 1700 г., с което въвежда т.нар. шведски календар – междинна система, различна както от Юлианския, така и от Григорианския. Поради по-късни пропуски и административни трудности, тази схема се проваля; през 1712 Швеция се връща към Юлианския календар, като добавя необичайната дата 30 февруари 1712, за да компенсира предишните промени. По-късно, през 1753 г., Швеция окончателно приема Григорианския календар, като изтрива 11 дни от февруари.

Битката при Нарва (30 ноември 1700)

Битката при Нарва е едно от първите големи сражения от началото на Великата северна война (1700–1721). В нея шведските войски, командвани от крал Карл XII, постигат блестяща победа над много по-голяма руска армия на цар Петър I. Шведите, макар и значително по-малобройни (оценявани на около 8–12 хиляди души), успяват да разбият руските сили, наброяващи десетки хиляди. Първата шведска победа при Нарва даде краткотрайно преимущество на Швеция и показа високия боен дух и тактическия талант на младия Карл XII, но поражението не сломи руските амбиции: Петър I използва загубата като стимул за реформи в армията и флота, които впоследствие ще доведат до значително укрепване на руската военна мощ.

Други бележки за 1700 г.

1700 година бележи началото на Великата северна война, в която участват Швеция, Русия, Дания–Норвегия, Саксония и Полша-Литва.
В различните страни 1700 г. е отбелязана по различен календарен стил (стар стил / нов стил), което прави сравненията на дати и събития сложни — в историческите източници често се дават и двете версии (OS/NS).
Календарните промени от епохата имат дълготрайни последици за административни, религиозни и астрономически изчисления и често изискват уточняване в историческите хроники.

Тази статия разглежда основните календарни особености на 1700 г. и едно от най-значимите военни събития от тази година. За по-подробни данни за различни държави, конкретни дати в стар и нов стил или подробности за кампаниите и числеността на армийте, вижте специализираните исторически източници и монографии за Великата северна война.

Събития

1 януари - Русия за първи път започва да използва западните цифри в календара си.

Въпроси и отговори

В: Каква година е била 1700 г.?

О: 1700 г. е изключителна обикновена година, която започва в петък по Григорианския календар, и високосна година, започваща в понеделник по Юлианския календар.

В: Какви са някои обозначения на 1700 г.?

О: Някои наименования на 1700 г. включват 1700-ата година от Общата ера (CE) и Anno Domini (AD), 700-ата година от второто хилядолетие, 100-ата и последна година от 17 век и първата година от десетилетието на 1700-те години.

Въпрос: Каква е разликата между Юлианския и Григорианския календар?

О: От началото на 1700 г. Григорианският календар изпреварва Юлианския с 10 дни. От 1 март (19 февруари с.г.), когато Юлианският календар признава високосен ден, а Григорианският - не, Юлианският календар изостава с още един ден, като разликата достига 11 дни до 28 февруари (17 февруари с.г.) 1800 г.

Въпрос: Кога шведският календар преминава от юлиански към григориански?

О: В Швеция годината започваше по Юлианския календар и оставаше такава до 28 февруари. След това, пропускайки високосния ден, е въведен шведският календар, който позволява 28 февруари да бъде последван от 1 март, като по този начин цялата година има същия модел като обикновената година, започваща в понеделник. Този календар, който изостава с десет дни от григорианския и с един ден от юлианския, продължава до 1712 г.

Въпрос: Какво е значението на 1 март (19 февруари) в календарните системи?

О: 1 март (19 февруари) е значим за календарните системи, защото това е датата, на която Юлианският календар признава високосен ден, а Григорианският - не, в резултат на което Юлианският календар изостава с още един ден от Григорианския.

Въпрос: Колко време след 1700 г. все още се използва Юлианският календар?

О: Юлианският календар продължава да се използва локално до 1923 г., въпреки че Григорианският календар е приет от повечето страни в Европа през XVI век.

В: Каква е разликата между шведския календар и Юлианския и Григорианския календар?

О: Шведският календар е въведен чрез пропускане на високосния ден през 1700 г., което позволява 28 февруари да бъде последван от 1 март, давайки на цялата година същия модел като при обикновената година, започваща в понеделник. Този календар изостава с десет дни от Григорианския и с един ден от Юлианския и продължава до 1712 г.