Усора е ляв приток на Босна в Централна Босна. Общата дължина на реката – от изворите под върха на планината Очауш до устието ѝ в Босна над град Добой – е около 82 км. Град Теслич е най-големият град по течението ѝ; там местно често се използват имената Велика Усора (Голяма Усора) за главния воден поток и Мала Усора (Малка Усора) за значително по-малкия ляв приток, които се събират на място, известно като Саставци. В орографския възел Узломац – Боря – Очауш, на малки разстояния един от друг, се намират водосборите на Босна и нейните притоци, както и басейните на река Върбаня и Укрина. В горното си течение Усора прави широка примка около масива Боря – от югозападните към североизточните му склонове.

География и притоци

Велика Усора възниква от сливането на потоците Гоменица и Бркича и събира води от стръмните, силно залесени склонове на Боря и Очауш. Мала Усора извира южно от главния път М-4 (Баня Лука – Матужици), на около 10 км западно от Прибинич, и тече през по-тесен, планински релеф до сливането при Саставци.

Преди местността Саставци основни притоци на Мала Усора са:

  • десни: Mišića rijeka (Река Мишича), Great Ostružnja (Велика Остружня), Inova (Инова), Miljkovača (Милкьовача), Velika rijeka (Голяма река), Brezna (Брезна) и редица по-малки потоци;
  • леви: Rankovića rijeka (Ранковича река) и Gračanica (Грачаница).

След Саставци общият поток – Усора – се насочва на североизток през Теслич и редица села по тясна речна долина, която към низината на Добой се разширява в алувиална тераса, богата на наноси и чести меандри. Устието ѝ е в река Босна, непосредствено над град Добой.

Хидрология и наводнения

Поради планинския характер на водосбора режимът на оттока е смесен – дъждовно-снежен. Най-високи води се наблюдават през пролетта (топене на снеговете) и късна есен, а най-ниски – в летните суши. В голяма част от течението си Усора е подложена на наводнения; все по-честите и интензивни валежи предизвикват значителни щети по инфраструктурата и земеделието. Особено тежки заливания са регистрирани по средното и долното течение по време на голямото наводнение през май 2014 г. В отделни участъци са изграждани брегоукрепителни съоръжения и са извършвани корекции на руслото, но ерозионните процеси и свличанията по стръмните склонове на Боря и Очауш остават риск.

Природа и биоразнообразие

Горният, по-студен и кислороден участък предлага условия за планински риби като пъстърва и липан, а средното и долното течение – за типични нископланински видове (клен, мряна, скобар). Рипарианната растителност е представена от върби, елши и тополи, които стабилизират бреговете и създават сенчести галерии. Част от долината запазва естествени гравелни острови и струи, важни местообитания за водни безгръбначни и птици.

История и стопанство

В ранната босненска история Усора се е смятала за златоносна река; в горното течение и по притоците ѝ има данни за промиване на златоносни пясъци и дребномащабен добив от наносите. На нейно име е кръстена и средновековната земя Усора, разположена между долините на Усора и Спреча.

Хидроенергийният потенциал на речното корито и снегово-дъждовният режим предполагат възможности за малки ВЕЦ, но те в голямата си част остават неизползвани, а екологичните рискове от нови прегради се обсъждат внимателно. Реката се използва за локално водоснабдяване и напояване, за любителски риболов и къпане през лятото; популярни са пикник-зоните около Саставци и крайбрежните алеи в Теслич. Съществуват и кратки участъци, подходящи за каякинг при по-високи води.

Екологично състояние и опазване

Рибните запаси и общото екологично състояние са били сериозно засегнати от дългогодишни антропогенни въздействия – сечи по склоновете, несанкционирани сметища по деретата и зауствания на непречистени промишлени води. Особено значимо е влиянието на предприятието за Химическа дестилация на дървесина в Теслич, което исторически е изпускало отпадъчни води директно в реката. През последните години местните власти и предприятията постепенно въвеждат по-добри пречиствателни практики и мониторинг, но необходимостта от постоянен контрол, рехабилитация на бреговете и залесяване на ерозирали площи остава приоритет. Местните риболовни дружества извършват зарибяване и кампании за почистване, а училища и НПО организират инициативи за екологично образование по долината на Усора.