Федералното устройство на Мексико: 31 щата и Федерален окръг (Мексико сити)
Открийте федералното устройство на Мексико: 31 щата и Федерален окръг (Мексико Сити), тяхната автономия, конституция от 1917 г. и структурите на властта.
Мексиканските съединени щати (на испански: Estados Unidos Mexicanos) са федерална република, съставена от 32 федерални единици (на испански: entidades federativas) — 31 щата и 1 специален федерален окръг.
Съгласно Конституцията от 1917 г. държавите във федерацията са формално свободни и суверенни в рамките на федералната система. В практиката това означава, че всяка държава има своя собствена законодателна власт (щатски конгрес), изпълнителна власт, ръководена от губернатор, и независима съдебна система, както и своя конституция, която не може да противоречи на федералната конституция. Основните публични функции и разпределението на правомощията са поделени между федералното, щатското и общинското (municipal) ниво.
Историческито понятие Федералният окръг (Distrito Federal) обозначаваше територията на националната столица — Мексико сити. До конституционните реформи от 2016–2017 г. Федералният окръг имаше по-ограничена автономия спрямо отделните щати и специален правен режим. След реформата столицата получи по-широка самоуправленска структура и нов правен статут: днес Ciudad de México (Мексико сити) е федеративна единица със собствени закони и конституция, по-близка по права до щатите, но със специфични функции и отговорности, свързани с това да бъде столица.
Федералната структура се отразява и в националния парламент. Сенатът и Камарата на депутатите представляват държавите и гражданите на федерацията — Сенатът има 128 места (по представителство от всяка федеративна единица) и Камарата на депутатите — 500 места (комбинация от мажоритарни и пропорционални мандати). Така достъпът до федералната власт отразява както интересите на отделните щати, така и на националната общност.
На местно ниво щатите са разделени на общини (municipios) — базовите единици на местното самоуправление, ръководени от кметове и общински съвети. В някои части на страната има голямо етнокултурно и езиково разнообразие; щатите се различават значително по територия, население и икономическа специализация — от гъсто населените и индустриализирани центрове до отдалечени и предимно селскостопански райони.
Въпреки широката формална автономия на щатите, федералното правителство запазва ключови правомощия в области като външна политика, отбрана, митническа и монетарна политика, както и определени социални и икономически регламенти. Финансовото разпределение между федерацията и щатите е предмет на законодателство и бюджетни механизми, които влияят върху възможностите за местно развитие и публични услуги.
В обобщение: Мексиканската федерация се състои от 31 щата и една специална федеративна единица — Мексико сити. Всеки щат има своя конституция, законодателен орган и изпълнителна власт, докато столицата — макар и с особен статут — вече притежава по-голяма автономия след конституционните промени през 2016–2017 г.
Дивизии на Мексико
Федерален окръг
| Субект | Официално име | Флаг | Област | Население (2010 г.) | Дата на създаване |
| Ciudad de México | Федерален окръг |
| 1,485 km2 | 08,720,916 | 181912141824-11-18 |
Държави
| Щати на Мексико | ||||||||
| Държава | Официално име Estado Libre y Soberano de: | Флаг | Капитал | Най-голям град | Област | Население (2010 г.) | Ред за приемане във | Дата на приемане във |
| Агуаскалиентес | Агуаскалиентес |
| Агуаскалиентес | Агуаскалиентес | ,618 km2 (2,169 кв. мили) | ,184,996 | 2424 | 181912141857-02-05 |
| Баха Калифорния | Баха Калифорния |
| Мексикали | Тихуана | ,446 km2 (27,585 кв. мили) | ,155,070 | 2929 | 181912141952-01-16 |
| Баха Калифорния Сур | Баха Калифорния Сур |
| Ла Пас | Ла Пас | ,922 km2 (28,541 кв. мили) | ,026 | 3131 | 181912141974-10-08 |
| Кампече | Кампече |
| Сан Франциско де Кампече | Сан Франциско де Кампече | ,924 km2 (22,365 кв. мили) | ,441 | 2525 | 181912141863-04-29 |
| Чиапас |
| Тукстла Гутиерес | Тукстла Гутиерес | ,289 km2 (28,297 кв. мили) | ,796,580 | 1919 | 181912141824-09-14 | |
| Чихуахуа | Чихуахуа |
| Чихуахуа | Сиудад Хуарес | ,455 km2 (95,543 кв. мили) | ,406,465 | 8 | 181912141824-07-06 |
| Коауила14 | Coahuila de Zaragoza |
| Салтильо | Тореон | ,563 km2 (58,519 кв. мили) | ,748,391 | 1616 | 181912141824-05-07 |
| Колима | Колима |
| Колима | Мансанильо | ,625 km2 (2,172 кв. мили) | 650,555 | 2323 | 1856120909-12-1856 |
| Durango | Durango |
| Виктория де Дуранго | Виктория де Дуранго | ,451 km2 (47,665 кв. мили) | ,632,934 | 1717 | 181912141824-05-22 |
| Гуанахуато | Гуанахуато |
| Гуанахуато | Леон | ,608 km2 (11,818 кв. мили) | ,486,372 | 022 | 181912141823-12-20 |
| Гереро | Гереро |
| Чилпансинго | Acapulco de Juárez | ,621 km2 (24,564 кв. мили) | ,388,768 | 2121 | 181912141849-10-27 |
| Хидалго | Хидалго |
| Пачука де Сото | Пачука де Сото | ,846 km2 (8,049 кв. мили) | ,665,018 | 2626 | 181912141869-01-16 |
| Халиско | Халиско |
| Гуадалахара | Гуадалахара | ,599 km2 (30,347 кв. мили) | ,350,682 | 099 | 181912141823-12-23 |
| Мексико | Мексико |
| Толука де Лердо | Екатепек де Морелос | ,357 km2 (8,632 кв. мили) | ,175,862 | 011 | 181912141823-12-20 |
| Мичоакан | Мичоакан де Окампо |
| Морелия | Морелия | ,643 km2 (22,642 кв. мили) | ,351,037 | 055 | 181912141823-12-22 |
| Морелос | Морелос |
| Куернавака | Куернавака | ,893 km2 (1,889 sq mi) | ,777,227 | 2727 | 181912141869-04-17 |
| Наярит | Наярит |
| Tepic | Tepic | ,815 km2 (10,739 кв. мили) | ,084,979 | 2828 | 181912141917-01-26 |
| Нуево Леон 4 | Нуево Леон |
| Монтерей | Монтерей | ,220 km2 (24,800 кв. мили) | ,653,458 | 1515 | 181912141824-05-07 |
| Оахака | Оахака |
| Оахака де Хуарес | Оахака де Хуарес | ,793 km2 (36,214 кв. мили) | ,801,962 | 033 | 181912141823-12-21 |
| Пуебла | Пуебла |
| Пуебла де Сарагоса | Пуебла де Сарагоса | ,290 km2 (13 240 кв. мили) | ,779,829 | 044 | 181912141823-12-21 |
| Керетаро | Керетаро |
| Сантяго де Керетаро | Сантяго де Керетаро | ,684 km2 (4,511 кв. мили) | ,827,937 | 1111 | 181912141823-12-23 |
| Кинтана Роо | Кинтана Роо |
| Четумал | Канкун | ,361 km2 (16,356 кв. мили) | ,325,578 | 3030 | 181912141974-10-08 |
| Сан Луис Потоси | Сан Луис Потоси |
| Сан Луис Потоси | Сан Луис Потоси | ,983 km2 (23,546 кв. мили) | ,585,518 | 066 | 181912141823-12-22 |
| Синалоа | Синалоа |
| Кулиакан | Кулиакан | ,377 km2 (22,153 кв. мили) | ,767,761 | 2020 | 181912141830-10-14 |
| Сонора 2 | Сонора |
| Ермосильо | Ермосильо | ,503 km2 (69,306 кв. мили) | ,662,480 | 1212 | 181912141824-01-10 |
| Табаско 5 | Табаско |
| Вилахермоса | Вилахермоса | ,738 km2 (9,551 кв. мили) | ,238,603 | 1313 | 181912141824-02-07 |
| Тамаулипас 4 | Тамаулипас |
| Сиудад Виктория | Рейноза | ,175 km2 (30,956 кв. мили) | ,268,554 | 1414 | 181912141824-02-07 |
| Тлакскала | Тлакскала |
| Тласкала де Ксикотенкатл | Висенте Гереро | ,991 km2 (1,541 кв. мили) | ,169,936 | 2222 | 181912141856-12-09 |
| Веракрус | Веракрус де |
| Xalapa | Веракрус | ,820 km2 (27,730 кв. мили) | ,643,194 | 077 | 181912141823-12-22 |
| Юкатан 3 | Юкатан |
| Мерида | Мерида | ,612 km2 (15,294 кв. мили) | ,955,577 | 088 | 181912141823-12-23 |
| Сакатекас | Сакатекас |
| Сакатекас | Сакатекас | ,539 km2 (29,166 кв. мили) | ,490,668 | 1010 | 181912141823-12-23 |
.png){kind=small}
Забележки:
- Присъединява се към федерацията под името Coahuila y Texas.
- Присъединява се към федерацията с името Estado de Occidente, признато също като Sonora y Sinaloa.
- Присъединява се към федерацията като República Federada de Yucatán (на английски: Federated Republic of Yucatán), образувана от настоящите щати Юкатан, Кампече и Кинтана Роо. Става независима през 1841 г., създавайки втората Република Юкатан, и окончателно се присъединява отново през 1848 г.
- Щатите Нуево Леон, Тамаулипас и Коауила стават независими де факто през 1840 г. и образуват Република Рио Гранде (на английски: Republic of the Rio Grande); тя никога не затвърждава независимостта си, тъй като независимите сили са победени от централистичните сили.
- Щатът Табаско се отделя от Мексико на два пъти - за първи път на 13 февруари 1841 г., а на 2 декември 1842 г. отново се присъединява към него. Вторият път е от 9 ноември 1846 г. до 8 декември същата година.
Свързани страници
- Административно подразделение
- Списък на поднационалните единици в Латинска Америка по ИЧР
- Списък на демонимите на мексиканските щати
- Списък на губернаторите на мексикански щати
- Списък на мексиканските щати по област
- Списък на мексиканските щати по ИЧР
- Списък на мексиканските щати по население
- Етимологии на имената на мексиканските щати
- Класиран списък на мексиканските щати
- Правителства на щатите в Мексико
- Териториално развитие на Мексико
Въпроси и отговори
Въпрос: Колко федерални единици съставляват Съединените мексикански щати?
О: Съединените мексикански щати се състоят от 32 федерални единици (31 щата и 1 федерален окръг).
В: Каква автономия има федералният окръг?
О: Федералният окръг има ограничена автономия с местен конгрес и правителство.
обискирам